Роден е в 1816 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Учи в гръцкото училище в Сяр.[1] Учи иконопис от баща си. Работи иконопис из Югозападна България, в Света гора и в Солун, където държи художествено ателие. Заедно с баща си рисува стенописите и ктиторските портрети в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“, както и в параклисите ѝ „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“.
Често стилът на сина силно наподобява този на бащата, но като цяло предпочитани от него са линеарно-плоскостните изображения и по-студените цветове. Усеща се влияние на светогорската религиозна живопис.
Според внука му Симеон Молеров той е бил човек буен, избухлив, деспотичен и прахосник.[1]
Симеон Молеров има двама сина, Вишан Молеров и Георги Молеров, който наследява занаята на баща си, но умира много млад, с което се прекъсва зографската традиция на рода.[3][4][5]
Икони от „Успение Богородично“ в Лъджене, 1897 г.
„Свети Георги“
„Свети Йоан Предтеча“
„Св. св. Константин и Елена“
„Свети Николай“
„Свети Димитър“
Иконостасът
Иконостасът
Иконостасът
Други творби
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир
Памет
На зографите от рода Молерови е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
↑Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.