В началото на 21 век кюрдите остават най-голямата етническа група в Османската империя, която остава без собствена държава. Севърския договор между Османската империя и Тройното съглашение през 1920 г. предвижда създаването на независим Кюрдистан. Това споразумение обаче никога не влиза в сила и е отменено след подписването на Лозанския договор през 1923 г. През 1920-те и 1930-те години кюрдите на няколко пъти се бунтуват срещу турските власти, но без успех.
През август 1984 г. Кюрдската работническа партия (ПКК) обявява война на турските власти, която продължава и днес. До 1993 г. ПКК поставя искане за провъзгласяването на единен и независим Кюрдистан, обединяващ кюрдските територии, които днес са част от държавните граници на Турция, Иран, Ирак и Сирия.
От 1999 г. ПКК поставя изисквания, които са близки и разбираеми за по-голямата част от кюрдското население: предоставяне на автономия, запазване на националната идентичност, изравняване на правата на кюрдите с тези на турците, откриване на национални училища и искане за кюрдско радио и телевизия.[3][4][5][6][7][8]
Районът е завладян от османците през 16 век по време на Османско-персийската война през 1532–1555 г., от техните ирански съперници от династията Сефевиди. Османското управление над региона става решаващо едва след османско-сефевидската война от 1623–1639 г.[10] Тогава областта става известна като Турска Армения или Османска Армения. През 19 век Руската империя завладява цяла Източна Армения от Иран,[11] а също и някои части на Турска Армения, като Карс. Арменското население в региона е засегнато по време на масовите кланетата на над арменци през 1894–1896 г., извършено от Османската империя.
Арменците живеещи в земите на техните предци, са били унищожени или депортирани от османските сили по време на арменския геноцид и през следващите години. Систематичното унищожаване на арменското културно наследство, продължило повече от 4000 години,[12][13] е считано като пример за културен геноцид.[14][15]
Лазистан, който е част от Трапезундския вилает по време на Османската империя, е населен от лази и амшенци, той граничи с Батумски окръг в Кутаиска губерния на Руската империя. В руски източници от 16-19 век се споменава като част от т.нар. „Турска Грузия“[16] или „грузинска земя“.[17]
В древността този регион е бил част от Колхидското царство, Царство Егриси е известно на древните гърци и римляни като Лазика, а на персите като Лазистан. За разлика от северните си съседи – мегрелите, и южните – арменците, те избягват арабското владичество и остават част от Византия. През Средновековието Лазистан е бил част от Грузия до превземането им от Османската империя през 1578 г. През 1878 г. източен Лазистан (включително град Батуми) става част от Руската империя, а центърът на османския санджак се премества от Батуми в град Ризе. Площта на санджака е 3733,7 км2., жителите му са били предимно лази и гърци, ок. 138,4 хил. души. Областта е известна с най-добрите моряци във турската флота.
↑Müftüler-Bac, Meltem. Addressing Kurdish Separatism in Turkey // Theory and Practice in Ethnic Conflict Management: Theorizing Success and Failure. London, Palgrave Macmillan UK, 1999. ISBN 978-0-230-51308-2. DOI:10.1057/9780230513082. с. 103–119. Посетен на 5 July 2021.
↑Myhill, John. Language, Religion and National Identity in Europe and the Middle East: A historical study. Amsterdam, J. Benjamins, 2006. ISBN 978-90-272-9351-0. с. 32.
↑Diaspora and Memory: Figures of Displacement in Contemporary Literature, Arts and Politics. Rodopi, 2007. ISBN 9789042021297. с. 174.
↑Shirinian, Lorne. The Republic of Armenia and the rethinking of the North-American Diaspora in literature. E. Mellen Press, 1992. ISBN 9780773496132. с. ix. This date is important, for it marks the beginning of the Armenian Genocide, which destroyed the over two-thousand-year Armenian presence in historical, Western Armenia.
.png)
