Открит е с постановката на „Царицата на чардаша“ от Имре Калман на 5 декември 1918 г.
Театърът се помещава в собствена сграда с голяма зрителна зала с 1200 места на бул. „Константин Стоилов“. В нея днес се помещава Националният музикален театър. През 1922 г. се създават още 2 отдела към театъра – оперен и драматичен. През 1923 г. сградата на театъра е отнета и е предоставена на Народния театър, за да се помещава в нея, тъй като сградата му е опожарена.
През 1924 г. Свободният театър се преустройва в Пътуващ свободен театър. Окончателно се разформирова през 1927 г.[1][2]
В знак на протест със своеволията на акционерите на театъра, в края на 1922 г. артистите Вяра Сълплиева, Мими Балканска, Асен Русков, Ангел Сладкаров, Петко Ников, Иван Цачев, Иван Станев, Симеон Симеонов, заедно с режисьора Стоил Стоилов и диригента Илия Стоянов (Чанчето), го напускат и създават „Кооперативен театър“.[1]
Постановки
По-значимите постановки на оперетния театър са оперетите: