PROFILPELAJAR.COM

Светослав Пеев
	Светослав Пеев
	български актьор и режисьор
Други имена	Славчо Пеев
Роден	Светослав Панайотов Пеев; 4 април 1939 г. София, Царство България
Починал	27 февруари 2024 г. (84 г.) София, България
Активност	1964 – 2024
Деца	Петър Пеев; Йоана Дионисиев
Уебсайт	Страница в IMDb

Светослав (Славчо) Панайотов Пеев е български театрален, телевизионен и филмов актьор, режисьор и художник.

Биография

Роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.

Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989, и в Дарик радио.

Директор на Българската академия за култура в Рим, и на Централния студентски дом на културата (1992 –).

Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.^[1] Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.

Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър.^[2] Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.

През лятото на 2018 г. Топлофикация осъждат и запорират заплатата на Пеев като директор на театъра в Дупница. В интервю за 24 часа той заявява, че това е несправедливо, тъй като „задълженията ми бяха 3900 лв., след което разбирам, че от Топлофикация са признали, че 2000 лв. не им ги дължа. И сега заради 1900 лв. ми спират заплатата.“^[3] През октомври 2018 г. Пеев претърпява сърдечен удар и бива настанен в болница в Дупница.^[4] На 18 октомври става ясно, че състоянието му е стабилно. Той споделя в интервю, че причината за хоспитализирането му не е сърдечен удар, а преумора.^[5] Почива на 27 февруари 2024 г. сутринта на 84 години.^[6]

Футбол

Пеев е един от най-известните привърженици на софийския Локомотив, като рядко пропуска мач на любимия клуб.^[7] За известен период от време през 90-те години е пресаташе на клуба.^[8]

Награди и отличия

Заслужил артист (1984).
„Награда“ на II общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
„II награда“ на Майските тържества в Пловдив.

Театрални роли

„Хитрата вдовица“ (Карло Голдони) – дон Алваро
„Индианци“ (А. Колит) – полковник Форсайт
„Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – младият Прохазка
„Римска баня“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
„Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
„Рицарят на печалния образ“ – мюзикъл за деца от (Стефан Цанев) – Дон Кихот
„Галактика на поколенията“ (Росица Златанова) – пенсионера Найден

Телевизионен театър

„Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
„Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
„В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
„Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
„Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
„Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
„Урок по геометрия. Триъгълникът“ (1972) (Алберт Коен) – свалячът
„Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - Иванов, секретарят на министъра
„Репетицията се състоя“ (1969)

Филмография

Актьор
Година	Филм	Роля
1964	Конникът	автомонтьорът
1964	Невероятна история
1965	Краят на една ваканция
1965 – 1974	Произшествие на сляпата улица, 6 серии	старши лейтенант Ралчев
1967	Отклонение	асистентът на Боян
1967	А с Альоша сме приятели	Веня Басов
1968	Опасен полет	Иванов, сътрудник от МВР
1968	Мъже в командировка, 3 новели	сервитьорът
1969	Птици и хрътки	таен агент
1970	С особено мнение	журналистът
1970	Петимата от „Моби Дик“
1971	Няма нищо по-хубаво от лошото време	сътрудник на Едит
1972	Автостоп	Гошо „Тангото“
1972	С деца на море, 2 новели	Художникът-фотограф
1972	Трета след Слънцето, 2 серии	Слав
1972 – 1980	Лека нощ, възрастни!.., 27 серии	мъжът / дявол / Великия инквизитор / приятелят на Мария / минувачът / разказвачът / служител / архитектът / журналистът / докладчикът / главен редактор на в-к „Стършел“ / директорът / пациентът / проектантът / журналистът Петров
1974	Баща ми бояджията (тв)	богаташът
1973	Деца играят вън (тв)	бащата на Юли #2
1974	Изпити по никое време, 2 новели
1974	Селянинът с колелото	Ангел
1974	Нощите на инспектора	Ралчев
1975	Авантюрите на Виктор, 5 серии	Виктор, радио-телевизионен техник
1975	При никого	адвокатът
1976	Не си отивай!	ревизорът-инспектор
1976	Два разказа по Елин Пелин, 2 новели	рибарят Трендафилчо (във 2-та: „Две мнения по въпроса“)
1977	Матриархат	Петър
1977	Това се случи на 35-и май, 5 серии
1977	Баш майсторът на море	Алекси Бебов, автомонтьорът
1978	Момчетата от „Златен лъв“, 4 серии	художникът
1978	Войната на таралежите, 5 серии	Ангел Маляков, бащата на „Маляка“
1978	Изчезналият проектант	следователят Арсен Люпенов
1979	Баш майсторът на екскурзия	отиващ на екскурзия
1979	Фильо и Макензен, 7 серии	Пеев, адвокатът на Фильо и Макензен
1981	Приятели за вечеря	Андрей
1981	Слънце на детството, 2 серии	брата чехлар от магазин „Братска обич“
1983	Семейство Карастоянови („Карастояновы“), 4 серии (СССР, България)
1986	Васко да Гама от село Рупча, 6 серии	милиционер
1988	Чичо кръстник
1989	Под дъгата	актьор
1990	Панчо и таласъмите	Панчев
2007	Приключенията на един Арлекин (4-сер. тв)	(в серия: IV)
2010	Мисия Лондон	консул Мавродиев