Сава Огнянов

Сава Огнянов
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
22 март 1933 г. (56 г.)
Активност1901-1933
Брачен партньорЖозефина Шмаха
Децадъщеря Жозефина
Сава Огнянов в Общомедия

Сава Петров Огнянов (24 май 1876 година, Кюстенджа — 22 март 1933 година, София) е известен български актьор и режисьор. Заема почетно място в историята на театралното изкуство с ненадминатите си театрални въплъщения, превърнали се в пример за българския драматичен театър, като е оценен високо и извън пределите на България.[1]

Биография

Сава Огнянов в младежките си години

Роден е през 1876 г. в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Савев (Събев) Огнянов – Чакмака и Мина Горанова. Брат е на политика Александър Огнянов, на д-р Иван Огнянов и на д-р Богдан Огнянов (ветеринарен лекар).[2] Семейството му живее в Кюстенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе. Завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“, където участва в много театрални постановки, сред които и „Венецианският търговец“ (в ролята на Шейлок).[1] Известно време следва архитектура в Мюнхен, Германия, но скоро се прехвърля в драматичната школа на Ото Кьоних.[3] Завършва школата за драматично изкуство на Емануел Райхер.

Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в „Сълза и смях“. Той става член на актьорския състав на Народния театър в София. Гастролира в различни страни по света.

На 21 март 1953 година, 20 години след неговата смърт, с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име.

Любопитно

Родът на Сава Огнянов е свързан с този на Христо Ботев по някои причини:

  • Като студент самият Сава води дълготрайна кореспонденция с Ботевата дъщеря Иванка. След едно от представленията му в България тя му подарява книжка със стихотворения на баща си. Книжката е унищожена при бомбардировките над столицата, а по спомени на дъщеря му Жозефина Огнянова в нея е пишело:[1]
„ На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща. “

Памет

На Сава Огнянов е наречена улица в квартал „Лозенец“ в СофияКарта).

Отличия и награди

Външни препратки

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Горанова
(? – 1884)
 
 
 
Петър Огнянов
(1845 – 1933)
 
 
 
Мария Пенакова
 
Стефан Пенаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сава Огнянов
(1876 – 1933)
 
Богдан Огнянов
(1877 – ?)
 
Иван Огнянов
(1878 – 1929)
 
Ана Трънка-Огнянова
(1881 – 1921)
 
Александър Огнянов
(1884 – 1953)
 
Анастасия
Огнянова
 
Богдан Огнянов
 
Иван Пенаков}
(1883 – 1971)
 
Васил Огнянов
(1882 – 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелина Василева
(1914 – 1993)
 
Карл Огнянов
(1916 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Огнянов
(1910 – 1987)
 
 

Бележки

  1. ↑ а б в Сава Огнянов – артист от европейска величина. Desant.net. Посетен на 6 декември 2014.
  2. ↑ Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. С., Зодиак-ВН, 1992.
  3. ↑ Несравнимият Сава Огнянов
  4. ↑ Сава Огнянов, биография // Архивиран от оригинала на 2009-06-21. Посетен на 2010-05-24.
  5. ↑ Голямата любов на Ботев не била Венета, в. Новинар, 7 юни 2003
  6. ↑ ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 248
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“