| Руски Букър |
 Носителят за 2016 г. Пьотр Алешковски |
| Присъждана за | обществена награда за най-добър роман на руски език |
|---|
| От | Руска телевизия (RTEC) |
|---|
| Държава |  Русия |
|---|
| Първо връчване | 1992 г. |
|---|
| Уебсайт | russianbooker.org |
|---|
„Руски Букър“ (на руски: „Ру́сский Бу́кер“) е ежегодна литературна награда в Русия за най-добър роман на руски език, публикуван за първи път в предишната година.
Основана е през 1992 година по инициатива на Британския съвет в Русия по образеца на прочутото британско отличие „Букър“. Постепенно организирането е предадено на руски литератори в лицето на Букеровския комитет, оглавяван от Игор Шайтанов (литературовед и критик) от 1999 г.
Понякога в названието му се добавя името на спонсор: „Букър – Smirnoff“ (1999-2001) – по известната компания за водка, и „Букър – Открита Русия“ (2002-2005) – по фондацията на голямата нефтена компания „Юкос“.
Журито е 5-членно – четирима членове са писатели, критици и филолози, а петият представлява друго изкуство. Съставът на журито се променя всяка година. Задачата му е да състави дълъг, после кратък списък с предложения (от 3 до 6 романа), а след това да обяви и победителя.
Паричната стойност на наградата нараства от 10 000 щатски долара през 1992 г. до 15 000 $ понастоящем.
Писателят Юрий Поляков през 2008 г. дава отрицателна оценка на премията, като заявява, че наградените романи не се преиздават и наградата е нанесла ущърб на литературата не по-малко, отколкото КГБ[1].
Допълнително от 2004 г. съществува „Студентски Букер“ („Студенческий Букер“), в чието жури влизат 5 студенти и аспиранти. То изготвя дълъг, после кратък списък от книги, избира и обявява победителя[2].
От пролетта на 2018 г. тече неуспешно търсене на спонсори. В резултат на това наградата не е присъдена от 2018 г. На 19 септември 2019 г. Управителният съвет на Фондация „Руски Букър“ и Комитетът по присъждането на „Руски Букър“ официално обявяват прекратяването на наградата. Въпреки това, руският фонд „Букър“ не е закрит, „като по този начин остави възможността за подновяване на наградата“[3].
| „
|
проведоха се много преговори и бяха получени предложения, но в крайна сметка те не дадоха резултат. Като се има предвид формата на наградата и нейната репутация, не всяко предложение може да бъде прието. Първоначално не разглеждахме предложения, които биха могли да дойдат от чужбина, тъй като това веднага би поставило руската награда в позицията на „чуждестранен агент“, което би било най-малкото абсурдно за награда, чиято цел е да популяризира и подкрепя руската литература. Предложения, които водят до фундаментална промяна в правилата за наградата и съществуващия й формат, не могат да бъдат приети. Поради тази причина бяха отхвърлени варианти, които предполагаха намеса на спонсора в процеса на бонус или прехвърляне на всички негови събития извън Москва.[3]
|
“
|
Наградени
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
