PROFILPELAJAR.COM

Росица
	Росица
	Мост над река Росица в близост до село Горна Росица
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България, ; Област Габрово ; Община Севлиево; Област Велико Търново ; Община Сухиндол, ; Община Павликени, ; Община Велико Търново ; Община Горна Оряховица
Дължина	164 km
Водосб. басейн	2262 km²
Отток	10,6 m³/s
Начало
Място	северно от хижа „Мазалат“, ; Калоферска планина,; Стара планина
Координати	42°45′41.04″ с. ш. 25°06′57.96″ и. д. / 42.7614° с. ш. 25.1161° и. д.
Надм. височина	1400 m
Устие
Място	ляв приток на река Янтра → Дунав → Черно море
Координати	43°14′45.96″ с. ш. 25°42′28.08″ и. д. / 43.2461° с. ш. 25.7078° и. д.
Надм. височина	44 m
Ширина	30 m
	Росица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Росица.

Росица е река в Северна България, протичаща през област Габрово (община Севлиево) и област Велико Търново (общини Сухиндол, Павликени, Велико Търново и Горна Оряховица), ляв приток на река Янтра. Дължината ѝ е 164 km, която ѝ отрежда 13-о място сред реките на България. Река Росица е най-големият приток на Янтра.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Росица извира на 300 m северно от хижа „Мазалат“ в Калоферска планина на около 1400 m н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевската котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е „удавен“ от водите на язовир „Александър Стамболийски“. След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква – на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 m н.в., на 2 km източно от село Крушето, община Горна Оряховица.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Росица е 2262 km², което представлява 28,8% от водосборния басейн на Янтра, а границите му са следните:

на запад и северозапад – с водоброрния басейн на река Осъм;
на север, изток и североизток – с водосбрните басейни на малки реки, вливащи се директно в река Янтра;
на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Росица е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Росица. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

← Мала Бухалница
→ Багреница
← Зелениковец
→ Бяла река
← Маришница
→ Негойчевица
→ Студена река
→ Щолби
← Лопушница 22 / 148
→ Видима 68 / 554

← Граднишка река 21 / 23

← Чопарата 21 / 65
→ Крапец 34 / 140 (влива се в язовир „Александър Стамболийски“)
→ Мъгъра (влива се в язовир „Александър Стамболийски“)
← Каракайнак (влива се в язовир „Александър Стамболийски“)
← Негованка 46,3 / 172,7
← Бохот (Бохотя, Курудере) 32 / 99

Хидроложки показатели

Средногодишен отток при гр. Севлиево – 10,6 m³/s. По течението на реката има изградени още 4 хидрометрични станции – при с. Водолей, с. Валевци, при устието на р. Видима и при устието на Росица в Янтра.

Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният – септември. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%.

Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Много често Росица причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ протежение в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги. Реката приижда няколко пъти: през 1848, 1858, 1871, 1897 и 1901 г. На 28 юни 1939 г. след пороен дъжд водите на реката преливат. Жертвите от това наводнение са 47 на брой. Десетки къщи и пътища са разрушени, стотици домашни животни се удавят.

Селища

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т. ч. 2 града и 17 села:

Област Габрово

Община Севлиево – Угорелец, Валевци, Тумбалово, Стоките, Попска, Карамичевци, Батошево, Горна Росица, Севлиево;

Област Велико Търново

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на река Росица в Дунавската равнина, особено в долното течение, се използват главно за напояване, като за тази цел през 1953 г. в най-тясната част на пролома на реката през Севлиевските височини е изграден язовир „Александър Стамболийски“. Водите на язовира и бреговете му предлагат чудесни места за отмора и риболов. В основата на стената действа ВЕЦ „Росица“, а в горното ѝ течение при село Батошево – ВЕЦ „Батошево“.

В село Батошево в близост до реката се намира Батошевският женски манастир „Въведение Богородично“.

До село Горна Росица, на левия бряг на реката е изградена модерната мотописта „Горна Росица“.

Над реката при Севлиево минава каменен мост, построен през 1857 – 1858 г. от майстор Колю Фичето.

На 9 km преди устието на реката, на левия ѝ бряг, в землището на село Никюп се намират останките на античния римски град Никополис ад Иструм, основан през 102 г. сл. Хр. от римския император Траян.