Роза Попова
българска театрална актриса
Снимка на Роза Попова, преди 1939 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена	Руска Михайлова Мануилова 1879 г. София, Княжество България
Починала	11 април 1949 г. (70 г.) Мездра, Народна република България
Националност	България
Работила	актриса, режисьорка
Семейство
Съпруг	Стоян Попов
Роза Попова в Общомедия

Руска Михайлова Мануилова^[1], приела сценичното име Роза Попова, е българска театрална актриса и режисьорка. Съпруга е на детския писател Чичо Стоян^[2].

Родена е в София през 1879 г. Руска, още 15-годишна, се запознава с бъдещия си съпруг; вече 16-годишна, се омъжва за него тайно от родителите си^[1].

Докато продължава средното си образование, постъпва в пътуващата театрална трупа „Зора“. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов. Дебютира с ролята на София в „Искрено приятелство“ от Сарду в Търново през 1897 г., но за начало на творческата си кариера смята ролята на Лукреция в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго^[3]. Пътува с театралната трупа на съпруга си, която по-късно оглавява. В периода 1900 – 1902 г. играе в „Сълза и смях“ и участва в хърватската трупа на М. Стойкович.

От 1900 г. е преследвана от ухажващия я 25-годишен учител и поет Тодор Богданов от Враца. На 20 януари 1903 г. той прострелва Роза и себе си, като умира на място. Тя е тежко ранена, но се излекува. Прострелването е по обяд, събират се хора и бързо се разчува в София. На 12 март същата година Министерството на просвещението я уволнява от Народния театър в интерес на службата^[1].

От 1904 до 1906 г. с прекъсвания ръководи и играе в театралната трупа в Пловдив. След това заминава за Виена, където изучава литература и медицина във Виенския университет. Завръща се в България през 1908 г. и е поканена от Йозеф Шмаха да играе в Народния театър. В него е актриса до 1910 г.

През 1910 – 1911 г. е избрана за първи директор-режисьорка на театъра в Русе^[4]. Основава собствен театър „Роза Попова“ в София през 1918 г. За кратко е актриса в Свободния театър. През 1923 г. създава Българската театър-студия, в която се занимава с театрална педагогика. Завършва своята актьорска дейност през 1937 г.^[2]

През 1926 г. Теодор Траянов посвещава стихотворението си „Скитнишки напев“ на Роза Попова^[5].

По-значимите роли, които играе Роза Попова, са:

• Антигона – „Антигона“ от Софокъл;
• Медея – „Медея“ от Легуве;
• Вела и Малама – „Вампир“ от Антон Страшимиров;
• Маргарита Готие – „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син;
• Сафо – „Сафо“ от Грилпарцер;
• Соня и Елена Андреевна – „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов^[2].

Освен с театрална дейност, Роза Попова се занимава с превод и литература – превежда по-голямата част от пиесите, които поставя на сцена, пише мемоари, стихове, легенди, разкази, критически статии^[2].

Роза Попова се включва в македоно-одринското революционно движение. През 1913 г. е милосърдна сестра във военна амбулатория на Македоно-одринското опълчение^[2].

Нормативен контрол CONOR.BG