Рождество Богородично (Лопатица)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
„Рождество Богородично“
„Рождество Богородично“
Стенопис изобразяващ „Рождество Богородично“ над входа
Стенопис изобразяващ „Рождество Богородично“ над входа
Карта Местоположение в Битоля
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоЛопатица
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничествоБитолско
Изграждане1857 г.
Състояниедействащ храм
„Рождество Богородично“ в Общомедия

„Рождество Богородично“ или „Света Богородица Перивлепта“ (на македонска литературна норма: „Рождество Богородично“, „Света Богородица Перивлепта“) е възрожденска църква в битолското село Лопатица.[1] Църквата е част от Лисолайската парохия на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[2]

Кръст-акротерия над портите на оградата около двора на църквата. Изкован от желязо; четири­крилен; горните три крила завършват с кръгове; крилата излизат от кръга. Размери: 25x15x1 см. Кръстът е работен през време на зидането на оградата, през 1882 г. Скициран на 30 декември 1915 г. от Иван Енчев – Видю

Църквата е гробищен храм, разположен в източния край на селото. Изградена е в 1857 година.[3] Представлява голяма каменна базилика с полукръгла апсида на изток. На запад по-късно е прилепена трапезария. На югозапад има по-късна голяма самостоятелна кулообразна камбанария.

Църквата е забележителна с това, че в 1884 година[4] майстор от Дебърската школа изписва на отвън на западната стена на трема около входа в наоса голяма композиция (294 х 172 cm), изобразяваща двубоя между Крали Марко и Муса Кеседжия на коне.[3]

В църквата през Първата световна война са погребвани войници от Шести пехотен търновски полк.[5]

Бележки

  1. ↑ Лопатица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
  2. ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 13. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б Радовановић, Војислав С. Марков мегдан с Мусом — култ народног хгроја заштлтника сиротиње раје // Гласник Етнографског Института САНУ I. Београд, 1952. с. 214.
  4. ↑ Радовановић, Војислав С. Марков мегдан с Мусом — култ народног хероја заштитника сиротиње раје // Гласник Етнографског Института САНУ I. Београд, 1952. с. 218.
  5. ↑ Стояновъ, Методи. Градъ Пирдопъ въ миналото и сега. София, Печатарска кооперация „Едисонъ“, 1941. с. 311.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“