Рене Жирар René Girard
френски културолог
Рене Жирар през 2007 г. в Париж
Роден	25 декември 1923 г. Авиньон, Франция
Починал	4 ноември 2015 г. (91 г.) Станфорд, САЩ
Религия	католицизъм
Националност	Франция
Учил в	Национално училище по харти Университет на Индиана – Блумингтън
Научна дейност
Област	културология, филология
Работил в	Университет Дюк Университет „Джонс Хопкинс“ Станфордски университет
Повлиян	Клод Леви-Строс
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Интереси	Философия на науката
Семейство
Съпруга	Марта Жирар
Деца	3
Подпис
Рене Жирар в Общомедия

Рене Жирар (на френски: René Noël Théophile Girard) е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 век развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.

Роден е на 24 декември 1923 година в Авиньон, Франция. От 1943 до 1947 следва средновековна история в университета École nationale des chartes в Париж. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).

През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация – на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940 – 1943)“. След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.^[1]

Умира на 4 ноември 2015 година в Станфорд, Калифорния, на 91-годишна възраст.

• Носител на Гугенхаймова стипендия (1960, 1967)
• Носител на наградата на Американската асоциация за съвременни езици (на английски: Modern Language Association) (1965)
• Носител на наградата „Медиси“ (1990) за книгата Shakespeare: les feux de l'envie
• Носител на наградата „Aujourd'hui“ (2004) за книгата Les Origines de la culture
• На 17 март 2005 г. е избран за член на Френската академия.
• Носител на наградата „Д-р Леополд Лукас“ на Тюбингенския университет (2006)^[2]
• Носител на ордена „Изабела Католическа“, връчен му от испанския крал Хуан Карлос.
• Почетен доктор на университетите Станфорд и Дюк в САЩ, а също и на университети в Амстердам (1985), Инсбрук, Антверпен (1995), Падуа (2001)^[3], Монреал (2004)^[4] и Балтимор.

Списъкът съдържа само самостоятелно издадени книги на Жирар:^[5][6]

• (1961) – Mensonge romantique et vérité romanesque (Романтическата лъжа и романовата истина). Paris: Grasset, 1961.
• (1962) – Proust: A Collection of Critical Essays (Пруст: Сборник с литературоведски есета). Englewood Cliffs: Prentice Hall, 1962.
• (1963) – Dostoïevski: du double à l'unité (Достоевски: от двойствеността към единството). Paris: Plon, 1963.
• (1972) – La Violence et le sacré (Насилието и свещеното). Paris: Grasset, 1972.
• (1976) – Critique dans un souterrain. Lausanne: L’Âge d’Homme, 1976. (Съдържа цялата книга Dostoïevski: du double à l'unité плюс няколко други студии, публикувани в научни издания между 1963 и 1972 г.)
• (1978) – Des choses cachées depuis la fondation du monde. Paris, Grasset, 1978.
• (1978) – To Double Business Bound: Essays on Literature, Mimesis, and Anthropology. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978. (Съдържа студии от Critique dans un souterrain, без онази за Достоевски.)
• (1982) – Le Bouc émissaire (Жертвеният козел). Paris: Grasset, 1982.
• (1985) – La Route antique des hommes pervers (Древният маршрут на перверзния човек). Paris, Grasset, 1985.
• (1988) – Violent Origins: Walter Burkert, Rene Girard, and Jonathan Z. Smith on Ritual Killing and Cultural Formation. Ed. by Robert Hamerton-Kelly. Palo Alto, California: Stanford University Press, 1988. (Френският превод излиза двайсет и три години по-късно: Sanglantes Origines. Paris: Flammarion, 2011.)
• (1990) – Shakespeare: les feux de l'envie (Шекспир: Театърът на завистта). Paris: Grasset, 1990 (Оригиналът е на английски, но излиза година по-късно: A Theater of Envy: William Shakespeare. New York, Oxford: Oxford University Press, 1991.)
• (1994) – Quand ces choses commenceront... Entretiens avec Michel Treguer. Paris, Arléa, 1994.
• (1996) – The Girard Reader. Ed. by. James G. Williams. New York: Crossroad, 1996.
• (1999) – Je vois Satan tomber comme l'éclair. Paris: Grasset, 1999.
  • Видях сатаната, как падна от небето като светкавица. Превод Тони Николов. София: Изток-Запад, 2006 (ISBN 954-321-198-1).
• (2000) – Um Longo Argumento do princípio ao Fim: Diálogos com João Cezar de Castro Rocha e Pierpaolo Antonello. Rio de Janeiro: Topbooks, 2000 (Френският превод излиза четири години по-късно, а английският – осем: Les origines de la culture. Entretiens avec Pierpaolo Antonello et João Cezar de Castro Rocha. Paris: Desclée de Brouwer, 2004; Evolution and Conversion: Dialogues on the Origins of Culture. London: Continuum, 2008.)
• (2001) – Celui par qui le scandale arrive: Entretiens avec Maria Stella Barberi. Paris, Desclée de Brouwer, 2001.
• (2002) – La Voix méconnue du réel: Une théorie des mythes archaïques et modernes. Paris: Grasset, 2002.
• (2003) – Le Sacrifice (Жертвоприношението). Paris: Bibliothèque nationale de France, 2003.
• (2004) – Oedipus Unbound: Selected Writings on Rivalry and Desire. Ed. Mark R. Anspach. Stanford: Stanford University Press.
• (2006) – Verità o fede debole. Dialogo su cristianesimo e relativismo. (В съавторство с Джани Ватимо.)
• (2006) – Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007.
• (2007) – Achever Clausewitz: Entretiens avec Benoît Chantre. Paris: Carnets Nord, 2007.
• (2007) – De la violence à la divinité. Paris: Grasset, 2002. (Съдържа Mensonge romantique et vérité romanesque, La violence et le Sacré, Des choses cachées depuis la fondation du monde и Le bouc émissaire, снабдени с нов общ предговор.)
• (2007) – Dieu, une invention?. Paris: Editions de l'Atelier, 2007. (В съавторство с Андре Гунел и Ален Юзио.)
• (2007) – Le Tragique et la Pitié: Discours de réception de René Girard à l'Académie française et réponse de Michel Serres. Paris: Editions le Pommier, 2007.
• (2008) – Anorexie et désir mimétique. Paris: L’Herne, 2008.
• (2008) – Mimesis and Theory: Essays on Literature and Criticism, 1953 – 2005. Ed. Robert Doran. Stanford University Press, 2008.
• (2008) – La conversion de l’art. Paris: Carnets Nord, 2008.
• (2011) – Géométries du désir. Paris: Ed. de L'Herne.

• Жирар, Р., „Преследванията и техните стереотипи“. (превод от френски Александър Лозев). – сп. Философски алтернативи, 1994, кн.6, с.45 – 52.
• Рене Жирар, „Случаят Йов“, превод от френски Тони Николов, Портал за култура, изкуство и общество, 10 август 2017 г.
• Жертвопринасянето (Прев. от фр. Лидия Денкова; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972) Литературен вестник VII, 3 (5 – 11 февр. 1997), с. 10
• От миметичното желание до чудовищния двойник (прев. от фр. Тони Николов; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972), Homo Ludens: списание за театър. ISSN 1311 – 5111. – Бр. 21 (2018), с. 241 – 264

• Рене Жирар, „За войната и апокалипсиса“, превод от английски Момчил Методиев, Портал за култура, изкуство и общество, 5 януари 2016 г.
• „Рене Жирар: Християнството ще възтържествува, но само в поражението си“, интервю на Синтия Хейвън за изданието First Things, превод от английски Теодора Мусева, в. „Гласове“, 15 декември 2009 г.
• ((en)) „Интервю на Маркъс Мюлер с Рене Жирар“, сп. Anthropoetics II, no. 1 (June 1996)
• Ханс Улрих Гумбрехт, „Рене Жирар: пророкът на завистта“, превод от немски Стоян Гяуров, Портал за култура, изкуство и общество, 19 септември 2023 г.
• „Рене Жирар. 100 години от рождението му“, списание Култура, кн. 10 (3003), Декември 2023

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat