Получил е образование в йезуитски училища, които сатиризира в романа A.M.D.G. (1910 г.). Неговите ранни реалистични романи, сред които Лисичата лапа (1912, пр. анг. 1924), разкриват връзки с Поколението '98. След 1916 г. романите му стават все по-зрели и лирични; героите му стават символични представители на общочовешки проблеми. Към този период принадлежи неговият шедьовър Belarmino y Apolonio (1921), забавна и дълбока история за двама обущари от Овиедо. La paz del sendero (1903), El sendero innumerable (1916) и El sendero andante (1921), основните му поетични произведения, показват влиянието на френския символизъм. Освен това пише сатирични есета и драматична критика.
Бюст на Рамон Перес де Аяла – Paseo de los Poetas, El Rosedal, Буенос Айрес, Аржентина.
