Р-13 (индекс ГРАУ — 4К50, по класификацията на МО на САЩ и NATO — SS-N-4 Sark, е съветска течногоривна едностепенна балистична ракета, която в състава на ракетния комплекс Д-2 е стояла на въоръжение на подводниците от проектите 629 и 658. Разработката ѝ е започната в ОКБ-1 и е продължена в СКБ-385.

С нейна помощ е бил изпълнено единственото в СССР изстрелване на балистична ракета с ядрена бойна глава от борта на подводница. На 20 октомври 1961 година в хода на ученията «Радуга» от подводницата «К-102» по полигона на Нова Земя е произведено изстрелване на ядрена ракета Р-13. За времето на използване на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 изстрелвания, от които 225 са признати за успешни.

Ракетата Р-13 е първата ракета в СССР, специално разработена за изстрелване от подводници.

Ракетата Р-13 конструктивно представлява едностепенна балистична ракета с моноблочна отделяща се глава.

Р-13 е оборудвана с петкамерен ракетен двигател с течно гориво С2.713^[1] с тяга 25,7 тона, разработен в конструктивното бюро за химическо машиностроене под ръководството на Алексей Михайлович Исаев ^[2]. Двигателят се състои от централна неподвижна маршева камера и четири завъртащи се рулеви камери и има два режима на работа.^[3] – горючем ТГ-02 За подаване на гориво в камерите се използват два турбопомпи и два газогенератора. Схемата с използване на завъртащи се рулеви камери позволява да се откажат от масивното графитно оперение.

Резервоарите са носещи и представляват цялозаварена конструкция от стомана.

В горната част на ракетата се намира отделяемата бойна глава с маса около 1600 кг с термоядрен боен заряд с мощност 1 Мт. Нейното отделяне се осъществява чрез барутен изтласквач. Главата има цилиндричен корпус с коническа предна част.

От 1959 до 1962 година в съветския ВМФ се използват 22 подводици от проекта 629, въоръжени с ракети Р-13.

По време на Карибската криза от подводниците са предвидени за базиране на Куба от юли 1962 година^[4]. На подводниците са поставени ядрени бойни заряди^[5]. Част от тях тръгват, но във връзка с приключването на кризата получават заповед да се върнат в базата^[6]>.

Общо във времето на експлоатацията на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 пуска, от които 225 успешни. В 38 от случаите се получава отказ на системите на ракетата или стартовото оборудване, а още в 38 причина за неуспеха са грешки на личния състав. Причините за 10 неуспешни пуска са неустановени.

През лятото на 1961 година е взето решение от правителството за изпитателни стрелби в ядрено изпълнение. На 20 октомври 1961 година, в хода на ученията „Радуга“, са проведени два пуска по полигона на архипелага Нова Земя между баренцово море и карско море с ракети Р-13.^[7].

Това е единствения в СССР случай на използване на ядрено оръжие изстреляно от подводница.

• СКБ-385, КБ машиностроения, ГРЦ «КБ им. Академика В. П. Макеева» / Составители Канин Р. Н., Тихонов Н. Н.; под общ. ред. В. Г. Дегтяря. — М.: Государственный ракетный центр «КБ им. академика В. П. Макеева»; ООО «Военный Парад», 2007. — 408 с. — ISBN 5-902975-10-7.
• Ю. Л. Коршунов, Е. М. Кутовой. Баллистические ракеты отечественного флота. — СПб.: Гангут, 2002. — 41 с. — (Библиотека «Гангут»). — 1200 экз. — ISBN 5-85875-043-5.
• Коллектив авторов. Стратегическое ядерное вооружение России / под редакцией П. Л. Подвига. — М.: ИздАТ, 1998. — 492 с. — ISBN 5-86656-079-8.
• Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия / Под общ. ред. А. Е. Тараса. — М.: АСТ, 2003. — 515 с. — ISBN 5-170-11177-0.

• Ракетный комплекс Д-2 С БРПЛ Р-13 (35-М-4) // Информационно-новостная система «Ракетная техника». Архивиран от оригинала на 2012-01-29. Посетен на 2010-12-12.