Първенството по шахмат на България за мъже се провежда от 1933 г.
Шампионатът се провежда ежегодно с изключение на няколко години, когато различни обстоятелства са попречили за провеждането му. В това първенство участват най-добрите български шахматисти, като през годините броят на участниците е различен. В последно време най-силните български шахматисти, включително Веселин Топалов, не участват в това състезание. Рекордьор по спечелени първенства e седемкратният шампион Кирил Георгиев. [1]Александър Цветков има 6 титли от шампионата, а Евгени Ерменков и Васил Спасов по 5. Олег Нейкирх има 7 турнирни победи, но 3 от тях са неофициални. [2]
Първенството по шахмат на България за жени се провежда от 1951 г. Рекордьорка по брой шампионски титли е Маргарита Войска, която е печелила 11 пъти националното първенство. Втора е Венка Асенова с 9 титли.
Първото републиканско отборно първенство по шахмат се състои през 1950 г. като победител е ДСО „Червено знаме“ (София).
През 1907 г. в София, в кафене „Смолницки“ е първото неофициално републиканско първенство по шахмат. В състезанието участват шестима шахматисти: Кунчо Кутинчев, д-р Ребен, д-р Калина, Атанас Илиев, Б. Цонев и Теодор Траянов. Траянов печели турнира като побеждава във всички партии и в блинд сеанс. [3]
↑ абвгдСъгласно регламента шампион става най-високо класиралият се шахматист, който е български гражданин. С най-висок резултат в първенствата през 1937, 1938 и 1940 г. е Олег Нейкирх (който живее в България, но още няма българско гражданство), а през 1945 г. – сърбинът Светозар Глигорич (Югославия). Затова за шампиони са обявени класиралите се на втора позиция в турнира.