Две години след Чернобилската авария беларуската част на забранената зона е разширена към по-силно замърсените райони. Тогава в Беларус е създаден затворен за обществеността резерват с обща площ от 1313 km2. Официално резерватът е основан на 18 юли 1988 г.[2] Преди инцидента на тази територия живеят над 22 000 души в 96 населени места. След аварията населението започва да се евакуира. През 1993 г. обхватът на резервата е увеличен с 849 km2, с което той става най-голямата защитена местност в Беларус и една от най-големите в Европа.
География
Териториите, намиращи са на юг от Гомелска област и граничещи с украинската забранена зона, включват части от районите Брахински, Хойникски и Наровлянски. Резерватът се пресича от река Припят. Южната му част се пресича от железопътната линия Чернихив – Овруч, която преминава през селата Капоранка, Колибан и Посудово. На северозапад от резервата е разположен националният паркПрипятски.
Селища
Следният списък показва изоставените села на територията на резервата.
Резерватът е дом на много редки и застрашени животински видове, които живеят добре в него, благодарение на липсата на хора. Това включва мечки, коне на Пржевалски, зубри, скални и морски орли. Тук живее и най-голямата популация на европейски блатни костенурки. Според администрацията на резервата, той приютява 7 вида влечуги, 11 вида земноводни, 46 вида бозайници, 213 вида птици и 25 вида риби.[3] От тях, 70 са включени в Червения списък на световнозастрашените видове, както и в Червената книга на Беларус.
Дейности
Макар резерватът да е основан за целите на радиобиологията и екологията, той представлява особен интерес и за останалите биолози. Поради минималното човешко присъствие, е възможно да се наблюдава естественото развитие на дивата природа в Беларус.
Администрацията на резервата се намира в град Хойники. Основните му дейности включват:[2]
Мерки за предотвратяване на разпространяването на радиоактивни вещества отвъд границите на резервата;
.png)
