Платон Василиевич Чумаченко е български палеонтолог.[1][2][3]
Биография
Платон Чумаченко е роден на 27 май 1935 г. в Бяла, Сливенско в семейството на емигрантите, лекаря Василий Чумаченко от Украйна (1893 – 1940) и Наталия Ченгер от Северна Добруджа (1902 – 1981). Основното и средното си образование получава във Френския колеж, а след неговото затваряне в Единно училище „Иван Вазов“, квартал Павлово, в град София, което завършва през 1953 г. През 1954 година е приет за студент по геология в Софийския университет. През 1959 г. се дипломира с квалификация геолог-палеонтолог с дипломна работа на тема: „Бележки върху геологията на северните склонове на пъстрината между селата Белотинци, Ерден и Бойчиновци, Михайловградски окръг“[4] Същата година започва работа като геолог в областта на геоложкото картиране в Управлението за геоложки проучвания в София. През 1960 г. постъпва като специалист в Геологическия институт на БАН, като израства до старши научен сътрудник I степен и се пенсионира през 2003 година. През 1971 г. защитава дисертация „Долноюрските брахиоподи в Западна Стара планина и Краището“, а през 1989 г. става доктор на геологическите науки с дисертация на тема „Юрските брахиоподи в северния и южния борд на Тетиса (биостратиграфия, палеоекология и таксономия)“.[5]
Работил е като геолог-картировач в Северен Алжир (1970 – 1972) и като старши геолог на българската група в Международната геоложка експедиция в Монголия (1977 – 1979). Участвал е в изследванията на юрските седименти от дълбоките сондажи, прокарвани при търсенето на нефт и газ през 80-те години на 20 век. В периода 1971 до 1991 г. е водил лекции по палеоекология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Научна дейност
Автор и съавтор е на повече от 240 публикации. Научните му интереси са насочени предимно към фосилната група юрски брахиоподи.[1] Описва нови за науката таксони. Научните му приноси са в палеонтологията (брахиоподи и ихнофосили), стратиграфията, палеогеографията и палеотектониката на Юрската система в разкрития в България, Северен Алжир и Северна Монголия.
В последните години от живота се занимава с история на българската геология, както и изследва съдбата и жизнената дейност на руски геолози – белоемигранти.[2]
Участва в уреждането и обогатяването на палеонтоложката колекция при Геологическия институт при Българската академия на науките.
Умира на 28 август 2019 г. в София.[2]
Избрани произведения
Бележки
Външни препратки
- Платон Чумаченко: През 1949 се запознах с геологията и тя стана моя живот вече шестдесет години // Минно дело и геология (8 – 9). 2019. с. 41 – 62. Архивиран от оригинала на 2021-11-28.
- Николов, Тодор . Платон Чумаченко – живот през планини от трудности до символ на неустоимия дух на изследовател // Списание на българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 93 – 107.
- Metodiev, Lubomir; Nikolov, Todor. In memoriam Professor Platon Tchoumatchenco, DSc (May 27, 1935 – August 28, 2019) // Geologica Balcanica 49 (1). April 2020. с. 73 – 77.
- Професор дгн Платон Василиевич Чумаченко, почетен член на Българското геологическо дружество на 80 години // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 131 – 132.
- Чумаченко, Платон; Петрусенко, Святослав; Янев, Йоцо; Димов, Георги; Лисенко-Чехларова, Ирина. История на геоложката наука в България; Български геолози от руски произход // Списание на Българското геологическо дружество 73 (1 – 3). 2012. с. 133 – 134.
- Научна литература, свързана с Платон Чумаченко, в Google Наука
- От и за Платон Чумаченко в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Нормативен контрол | |
|---|
|
