Самозапалва се на 20 февруари 2013 г., по време на протестите от началото на 2013, след като отправя искане за „оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари 2013 г.“.[1][2].
Преди да умре, Пламен Горанов няколко пъти заявява, че намерението му не е било да се самоубива.[3] Според най-близките му приятели Пламен умира поради грешка в плана си и не е искал да се самоубива. Според заявление на прокуратурата Пламен Горанов е пламнал при конфликт с охраната на община Варна.[4] Въпреки че официално са поискани от близки и приятели на Пламен, записите от камерите пред община Варна не са споделени с обществото, дори и след приключване на следствието месеци по-късно.
Според множество източници, докато е горял, Пламен Горанов е викал: „Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия…“[5] и също така е носил със себе си плакат с надпис „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.00 часа на 20.02.2013 г.“. Непосредствено след запалването плакатът е прибран от служител на общината и впоследствие е предоставен на следствието.[2]
Докато е в болницата, няколко призива за кръводаряване за Пламен Горанов се появяват в медиите и социалните мрежи, на които се отзовават над 300 души.[6]
С изгаряния от около 80% по цялото тяло, почива на 3 март 2013 г. около 20:30 ч. във Варненска Военноморска болница.
След самозапалването и гибелта на Пламен Горанов кметът Кирил Йорданов е подложен на силен обществен натиск, който довежда до неговата оставка. Общинският съвет обаче отказва да подаде оставка въпреки последвалия граждански натиск.
На видеозапис, разпространен в медиите и социалните мрежи впоследствие, Пламен Горанов заявява: „Освен правителството, мисля, че във Варна основният виновник за този протест е ТИМ“.
Пламен Горанов е вторият самозапалил се по време на избухналите протести през 2013 г. На 18 февруари2013 г. 26-годишният Траян Маречков първи се самозапалва на една от главните улици във Велико Търново[7] оставяйки предсмъртно писмо с думите „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа“.[8] След Пламен Горанов, на 26 февруари 2013 г. в Раднево се самозапалва 53-годишният Венцислав Василев[6], а на 13 март 51-годишен мъж се запалва пред президентството.[9]
Единственият непосредствен негов роднина и наследник е баща му.[10] Има много роднини от второ коляно.
На 5 март2013 година варненци започват издигането на грамада от камъни пред централния вход на община Варна, която общинските власти се опитват безуспешно да премахнат.[11]
На благодарствен молебен за помирение на българския народ, за благоденствие и за преодоляване на всички социални и икономически проблеми в страната българският патриарх Неофит казва: „Потресени бяхме от трагичната участ на млад човек, който в отчаян опит за промяна загуби живота си… Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на достигналия широки размери социален протест. Обществото ни преживява дълбока криза, криза на отношението ни към живота, към света, към ближния“.[14]
На 1 април също пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опитва да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от Общината.[15]
На 21 октомври 2013 година в редакциите на българските медии е получена информация от Районната прокуратура Варна по досъдебното производство, водено във връзка със смъртта на Пламен Горанов[16].
На 25 октомври 2024 г., 11 години след смъртта на Пламен Горанов, пред сградата на Община Варна е поставена плоча в негова памет.[17]
Цветя върху камарата от камъни на стълбите пред Общината, където на 20 февруари 2013 г. в 7:30 сутринта се самозапалва Пламен Горанов. Вдясно – постер за продължаващото разграбване и застрояване на Морската градина на Варна.Протестиращите във Варна изписват на 4.3.2013 г. със запалени свещи името на Пламен Горанов точно на мястото, където се самозапалва пред стълбите на Община Варна в 7:30 сутринта на 20 февруари 2013 г.
