Плазмена антена е вид радио антена, в която вместо метални проводници за приемане и предаване на радиовълни, се използва йонизиран газ – плазма.^[1] Идеята за подобен вид антена е патентована от Дж. Хеттингер през 1919 година. Първите образци, на такива антени, са работели с газоразрядни и вакуумни електронни лампи. Години по-късно, се създават и първите силициеви плазмени антени, изградени от силициеви микроелектронни схеми. Тези антени се появяват през 2010 г. и са разработка на Лабораторията за плазмени антени в Уинчестър. Предаваните честоти, с подобни антени, са над 1GHz.^[2] Газова плазмена йонизация, осъществяваща се в плазмена антена, която за разлика от обикновения газ има доста висока електрическа проводимост, значително повишава качеството на предаване на радиосигнала. На практика тя е идеален източник на високочестотен сигнал, подобна на диполна антена.

• антени в газоразрядни тръби;
• експлозивни плазмени антени (VPA);
• атмосферни плазмени канали;
• плазмени силициеви (твърдо състояние) антени (PKA);
• с плазмен отражател на базата на разряд, движещ се по повърхността на диелектрика;

По тип антенни устройства:

• плазмени асиметрични вибраторни антени (диполи – PND);
• плазмени „интелигентни“ антени (плазмени антенни решетки – PAR);
• плазмени антени за прозорци (направляващи антени);
• плазмени вълнообразни антени (PSCA);
• антени с плазмени отражатели (рефлектори).

• Карфидов, Рухадзе, Сергейчев, Минаев и др. Несимметричный плазменный вибратор с возбуждением поверхностной волной. Физика плазмы, 2006, Том 32, № 4, С. 1 – 13. Изд.: Наука, апрель 2006.
• Минаев, Гусейн-заде, Рухадзе. ПЛАЗМЕННАЯ ПРИЕМНАЯ ВИБРАТОРНАЯ АНТЕННА. ФИЗИКА ПЛАЗМЫ, 2010, том 36, № 9, с. 1 – 3. Изд.: Наука, сентябрь 2010.