| Пионер 11 |
![]() Пионер 11 до планета Сатурн (художествено изображение) |
|
| По програма на | Пионер |
|---|
| Основни изпълнители | Изследователски център Амес, НАСА |
|---|
| Основни цели | достигане на дълбокия космос |
|---|
| Дата на изстрелване | 5 април 1973 |
|---|
| Стартова установка | Атлас-Кентавър/TE364-4 |
|---|
| Маса | 259 kg |
|---|
| Орбита/траектория | покрай Юпитер, Сатурн, външната Слънчева система |
|---|
| Продължителност | неизвестна (8212 дни от изстрелването до края на мисията на 30 септември 1995 г., когато се губи контакт с апарата) |
|---|
| Уебстраница | www.nasa.gov |
|---|
|
- индукционен магнитомер,
- анализатор на плазмата,
- детектор за заредени частици,
- комплект Гайгерови броячи,
- детектор на космическото лъчение,
- радиационен детектор, ултравиолетов фотометър,
- фотокамера,
- инфрачервен радиометър,
- комплект за изучаване на метеорното вещество и комплект детектори на метеорни частици.
|
| Пионер 11 в Общомедия |
Пионер 11 (на английски: Pioneer 11) e втория космически апарат прекосил астероидния пояс и първият посетил Сатурн. Пионер 11 използва гравитацията и гравитационно подпомагане от планета Юпитер за да нагоди траекторията си към Сатурн. Стартът е на 5 април 1973 г. от ВВС база Кейп Канаверъл.[1][2] Маса му е 258,5 kg, в това число научни прибори – 30 kg. Височина – 2,9 m. Максимален размер (диаметър на отражателя на остронасочената антена) – 2,75 m. Бордовият енергиен източник работи с плутоний-238. Апарата функционира до ноември 1995 г., когато предава последния си достигнал до Земята сигнал.[3]
След преминаването на Пионер 10 през астероидния пояс, на 5 април 1973 г. с ракета Атлас е изстрелян и апарата Пионер 11. През декември 1974 г. сондата прелита на около 40 000 км над облаците на Юпитер и предава подробни снимки на планетата. През септември 1979 г. прелита на около 20 000 km от повърхността на Сатурн. Провежда различни измервания и предава фотографии на планетата и спътника Титан. В 1995 г. връзката с космическия апарат е загубена. Тези две сонди поставят началото на изследванията на външните планети от нашата слънчева система. Пионер 10 и Пионер 11 носят на борда си плочка с послание за евентуалните цивилизации, които може да открият двата апарата. Покойният Карл Сейгън е помогнал за съставянето на тази плочка, носеща илюстрация на мъж и жена и положението на Земята в Галактиката. Подобно на съобщение в бутилка, тази плочка ще пътешества в космическото пространство и е възможно един ден да бъде открита от чужда цивилизация.
Среща с Юпитер
По време на най-голямото си доближаване до Юпитер на височина 34 000 km от планетата осъществено на 2 декември 1974 г.[4] апаратът заснема Голямото червено петно. Направени са първите наблюдения на обширните полярни региони на планетата и е определена масата на юпитеровия спътник Калисто. Пионер 11 използва масата на Юпитер за да нагоди траекторията си към Сатурн.
- Снимки на Пионер 11 от Юпитер
Среща със Сатурн
Пионер 11 преминава покрай Сатурн на 1 септември 1979 г. на разстояние 21 000 km от най-високите облаци на планетата.
- Снимки на Пионер 11 от Сатурн
Източници
Външни препратки
