Декоративният цикъл на мозайките в „Санта Мария ин Трастевере“ традиционно се датират сколо 1291 г. (въз основа на дата MCCLCI, прочетена в миналото, но сега е загубена), въпреки че някои историци са склонни да я преместят във времето, до около 1296 г. Със сигурност дарителят е Бертолдо Стефанески (погребан тук), син на сенатора Пиетро Стефанески и Перна Орсини и брат на бъдещия кардинал Якопо Стефанески: последният е автор на поетични стихове, които съпътстват епизодите от живота на Дева Мария:
Рождество Богородично
Благовещение
Рождество Христово
Мадона и младенеца и светци Павел, Петър и дарителя Бертолдо Стефанески (централен панел)
Поклонение на влъхвите
Представяне в храма
Успение Богородично
Творческото наследство на Кавалини не е многобройно, но то заема важно място в историята на италианското изкуство. Художникът отново се обръща към античното изкуство, забравено от неговите предшественици; за неговите творби е характерен стремеж към отразяване на реалния живот, който става определящ за цялото последващо развитие на изкуството.[1] В неговите монументални произведения се запомнят величествеността на фигурите в съчетание с естествеността на пропорциите; опитите на художника да построи триизмерно пространство създава усещане за дълбочина.[2]
Стреми се да преодолее плоската форма и композицията, присъща на италианската живопис от XIII век, придавайки на изображенията обемна пластичност. Изкуството на Кавалини оказва влияние на Джото и други млади италиански художници.[3]
Детайл от мозайките
Рождество Богородично
Рождество Богородично (детайл)
'Благовещение
'Благовещение (детайл)
Рождество (детайл)
Представяне в храма
Източници
↑М. А. Гуковский. Итальянское Возрождение. – Л.: Издательство Ленинградского университета, 1990. – С. 134
↑Мосин И.И. Все о живописи. Самые знаменитые художники. – Вильнюс: UAB „Bestiary“, 2013. – С. 4. – 112 с. – ISBN 978-609-456-066-8
↑Прокопп, Мария – „Итальянская живопись XIV века“, Издательство Corvina, 1988 г.
_(14597651248).jpg)
