Пиер Дармон (на френски: Pierre Darmon) е френски тенисист.
Биография
Пиер Дармон е роден на 14 януари 1934 г. в Тунис, Тунис.[2] Той се премества във Франция на 17-годишна възраст.[2]
Кариера
Пиер Дармон е най-високо класираният тенисист на Франция от 1957 до 1969 г., печели националната титла девет пъти през този период.[1][3] Печели френското национално първенство на двойки през 1957 г. (с Пол Реми), 1958 г. (с Робърт Хайлет), 1961 г. (с Жерар Пиле) и 1966 г. (с Франсоа Жофре).
През 1963 г. Дармон достига финал на сингъл на Откритото първенство на Франция, побеждава Мануел Сантана в пет сета на полуфинала, но губи от Рой Емерсън на финала в четири сета.[4][5] През 1963 г. той достига до финала на Уимбълдън на двойки, с партньор Жан Клод Баркли.[1]
Пиер Дармон е член на отбора на Франция за Купа Дейвис от 1956 до 1967 г., като печели 44 от 68 мача, в които участва.[1] Дармон държи рекорда на Франция за най-много победи и най-много победи на сингъл. Той играе в 34 мача за Купа Дейвис за Франция, отстъпва само на своя сънародник Франсоа Жофре, който играе един мач повече. Държи рекорда за най-много победи на сингъл от френски играч за Купа Дейвис, като има рекорд от 44 на 17 победи и загуби съответно.[3]
Пиер Дармон е международен шампион на смесени двойки за ветерани със съпругата си Роузи Дармон през 1961 г., а през 1968 г. и 1975 г. с Гейл Шанфро.
През 1997 г. Пиер Дармон е въведен в Международната еврейска спортна зала на славата.[6]
През 2019 г. Международната зала на славата на тениса и Международната федерация по тенис връчват на Дармон наградата „Златни постижения“.[3]
През 2002 г. той получава наградата за отлични постижения на Купа Дейвис.[7]
Кариерна статистика
Финали на двойки в турнири от Големия шлем (1)
Източници
Външни препратки
