След смъртта на баща му в 1917 година и загубата на Първата световна война от България Луиза Манева се премества със сина си в София, където умира в 1919 година.[2] Петър Манев учи лесовъдство във Виена, където влиза в македонски революционни среди.[1][2] На 27 февруари 1929 година заедно с Крум Николов и Никола Коларов от името на Секретариата на Съюза на македонските студентски дружества зад граница изпращат писмо до генералния секретар на Обществото на народите Ерик Дръмънд с молба за разглеждане на малцинствения въпрос в Македония на предстоящото заседание на организацията.[2]
Прекъсва следването си и се завръща в България, за да оглави младежката организация на ВМРО. Работи дълги години в Софийската община. Манев е обект на серия опити за покушение от страна на михайловисткото движение на ВМРО.[3] Става дъновист.[2] Умира в София в 1963 г.[2]