Роден е в семейство на предприемачи в Хенгело, Нидерландия на 20 септември 1970 г.[1]. На 18-годишна възраст започва да се занимава с търговия на дрехи.
Пристига в България в търсене на добри възможности за инвестиции през 1993 г.[2] Започва производство на облекла, което не му носи печалба, но дълго време не го закрива, за да не лиши от препитание служителите си[3]. Решава да продаде шивашкото предприятие през 2004 г.[4] Започва бизнес в сферата на недвижимите имоти и строителството през 2006 г.[5].
Запознава се с бъдещата си съпруга Стефка Камчева през 2006 г. и се установява за постоянно в България. Имат 2 дъщери.
През цялото време, през което живее в България, Патрик Смитьойс активно се занимава с проекти от социална значимост за страната, която чувства като своя (втора) родина[6].
Обществена дейност
Защита на природата
Патрик Смитьойс се занимава основно с природозащитни каузи. Такава е идеята за очистване и възстановяване на местността Шаварите край Самоков, където р. Искър се влива в язовир „Искър“. Местността е сред последните влажни зони в тази част на България, приватизирана е през 1990-те години и е превърната в нелегално сметище[7]. През 2006 г. теренът е препродаден на нидерландски инвеститори с цел на това място да бъде изграден луксозен ваканционен комплекс.[8][9].
Смитьойс обаче, разбирайки за уникалните природни дадености и значимостта на тази местност за цялата екосистема в областта, решава да откупи терена и да се заеме с възстановяването и облагородяването ѝ, като организира почистване на района и прокопаване на меандри, през които водата да може да тече и да се създадат условия за възвръщане на биологичното разнообразие на това място, което се оказва дом на 5 застрашени от изчезване животински вида, вписани в Червената книга[10]. Така постепенно Патрик Смитьойс превръща местността „Шаварите“ в първия частен природен резерват в България[11][12], като развива и многобройни образователни инициативи на територията му[13][14].
Патрик Смитьойс е главно действащо лице по казуса с Регионалната система за управление на отпадъците в Самоков, като заема активна гражданска позиция по отношение на новоизграденото депо за отпадъци край Драгушиново[15].
Той е сред най-изявените граждански активисти и по казуса за Концесията за златодобива в град Трън. Агитира за провеждане на референдум в Трън, като заснема и документален филм за очакваните последици от екплоатацията на златната мина. След няколко месеца чрез местен референдум проектът за концесията е отхвърлен с 96 % гласували срещу мината[16][17][18][19].
Проект „Свободни“
В процеса на работа по своите многобройни благородни каузи Патрик Смитьойс постепенно стига до заключението, че единственият начин България да се оттласне от позицията на най-бедната държава в ЕС е чрез обединяване на стойностни хора с визия за развитието на страната и чрез сформиране на колектив, в който всеки да допринася със знанията и уменията си. През пролетта на 2017 г. тръгва да обикаля България в търсене на изявени и авторитетни личности от разни сфери на обществения живот и започва своя проект „Свободни“[20][21][22]. Разговорите си с тях, техните визии и идеи за бъдещето на България събира в интернет-платформата „Свободни“[23].
Документалистика
Патрик Смитьойс е автор и на серия документални филми на английски, озаглавена „My New Homeland“ („Моят нов роден край“), за проблеми в България, с цел да станат обществено достояние в България и по света и да се търсят варианти за разрешаването им[24][25].
Компютърно училище
През ноември 2014 г. Патрик Смитьойс създава компютърното училище „Прозорци към света“ в Самоков, в което младежи от града се учат на компютърни умения напълно безплатно. Проектът е осъществен изцяло с негови собствени средства, без подкрепа от европейски фондове или друго финансиране[26][27]. Поради липса на обучаващи се училището затваря врати през 2016 г.
Участия и награди
Участва в семинари и събрания в опит да убеди хората, че промяната зависи от самите тях.
В лекцията „Лъжата на малките стъпки“ (на английски: The lie of small steps) в конференция TED обяснява подробно защо начинът, по който се сформира „активното общество“ в България, е абсолютно безсмислен.
Като автор на документални филми за българската природа на 7 юни 2016 г. Патрик Смитьойс печели приза „Зелена личност 2015“[28][29][30]. Наградата отличава хора, които са допринесли за популяризиране и разпространяване на „зелената идея“ в обществото.
Филмография
Публикуван
Заглавие
2 септември 2015
Моята лична болка. Защо реших да направя тези филми за България.[31]
4 септември 2015
Началото на моето разузнаване. Къде отиват мръсните води от сметището на Самоков?[32]
8 септември 2015
Разходка до мястото, което беше избрано за новото сметище. Мястото е идеално. Защо сега строят сметището в Самоков. Съвсем на друго място?[33]
11 септември 2015
Разходка до Драгушиново. Местните разказват за далаверите и проблемите край новото сметище. Как нещата за някакви хора винаги могат да се случат по „втория начин“.[34]