Парламентарните избори в Турция определят състава на Великото национално събрание за следващите пет години.^[1] Депутатите се избират за срок от 5 години по пропорционална система в 87 многомандатни избирателни района със затворени партийни списъци или като независими кандидати.

В новосъздадената Република Турция прагът на възрастта на кандидатите за депутати е 30 години. Чрез конституционна поправка през 2006 г. прагът на възрастта за кандидатите спада от 30 на 25 години.^[2] След конституционния референдум през 2017 г. този праг е намален до 18 години.^[3]

Според конституцията на Османската империя от 1876 г. прагът на възраст за гласуване е 25 години. В новосъздадената Република Турция възрастта за гласуване е намалена на 18 години поради намаляващото население. През 1934 г. възрастта за гласуване е увеличена на 22 години, през 1987 г. намалена на 21 години, и през 1995 г. намалена на 18 години.^[4]

Избирателната активност за средно 18 парламентарни избори е 81,4%. Турция има висока избирателна активност в сравнение с другите демокрации. Процентът на участие в Турция също е по-висок от процента на участие в страните, където задължителното гласуване се прилага свободно. С изключение на периода 1960 – 1970 г. избирателната активност в Турция е над средната за света от 1950 г. до днес.^[5]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Турция е разделена на 87 избирателни района, които избират определен брой представители във Великото национално събрание на Турция. Избирателните райони получават определен брой депутати пропорционално на тяхното население. Върховният избирателен съвет на Турция извършва прегледи на населението на всеки район преди избори и коригира броя на местата в района според последното преброяване.

Местата в парламента се разпределят по метода на д’Онд в рамките на система за пропорционално представителство на партийни списъци.^[6] Политическите партии първо трябва да преминат избирателен праг от 7%. Партиите могат да заобиколят това правило, като сформират избирателен алианс или участват като независими. Избирателният праг е въведен от военния режим след държавния преврат от 1980 г. в опит да се поддържа политическа стабилност.^[7]

След 1946 г. всички избори са преки. На изборите от 1946 г. до 1957 г. се прилага партийно блоково гласуване. При тази система партията, която получи мнозинство от гласовете в даден избирателен район, ще получи всички депутати в този избирателен район. Системата води до съкрушителни победи. Например Демократическата партия получава 58% от гласовете на изборите през 1954 г., но печели 93% от местата в парламента.

Пропорционалната избирателна система е използвана за първи път след приемането на Конституцията от 1961 г. За изборите от 1961 г. е използвано пропорционално представителство с партийни списъци по метода на Д'Онт в 67 избирателни района. За да получат места в избирателен район, партиите трябва да получат повече гласове в този избирателен район от квотата на Хеър. За първи път е фиксиран и броят на депутатите, определен като 450 места.

На изборите през 1965 г. е използвана системата за национален остатък. В изборите, проведени през 1969, 1973 и 1977 г., избирателната система на д'Онт е приложена без праг. След промените в закона през 1983 г. са въведени общонационален избирателен праг от 10% и избирателен праг за избирателен район. В допълнение към това, квотна система е използвана и на изборите през 1987 г. и 1991 г. От 1995 г. нататък се използва само общонационален избирателен праг.^[8]

Законът за основните разпоредби регулира кампанията и има за цел да осигури справедливи и равни възможности за участниците.^[9] Кампаниите в Турция обикновено са енергични, тъй като участниците използват различни традиционни средства за провеждане на кампанията като митинги, щандове за кампаниите, плакати, банери, партийни знамена, агитация и превозни средства с високоговорители. В кампаниите се използват и езици, различни от турския, както и жестомимичен език. Според турския закон е забранено да се прави предизборна пропаганда в чужда държава. Този закон може да бъде заобиколен до известна степен, като се организират „информационни семинари“ вместо „пропагандни срещи“.^[10]

Политическите партии, получили най-малко три процента от гласовете на последните парламентарни избори, имат право на годишно публично финансиране на пропорционална основа, както и на финансиране на кампании, но само за парламентарни избори. Партиите също получават финансиране чрез членски внос и индивидуални дарения. Не се допускат дарения от публични юридически лица, държавни и обществени организации и чужди източници. Физическо лице може да дарява до определена сума годишно на партия. Няма таван за годишните разходи, свързани със срещи и кампании. Партиите декларират своите средства за кампанията единствено чрез годишни финансови отчети. Конституционният съд проверява докладите. Независимите кандидати декларират средствата си за кампанията чрез лични данъчни декларации. Възможните санкции за нарушения включват предупреждения, лишаване от свобода от три месеца до три години, парични глоби и разпускане на партията.^[9]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Частичните избори в Турция се регулират в съответствие с член 7 от Закона за парламентарните избори. Съответно частични избори се провеждат при овакантяване на членовете на парламента. Според конституцията частични избори се провеждат веднъж за всеки изборен период, като частични избори не могат да се провеждат, освен ако не са изминали 30 месеца и 1 година преди парламентарните избори. Въпреки това, ако даден вилает или избирателен район няма членове в парламента, частичните избори се провеждат в този избирателен район в първата неделя след 90 дни след овакантяването на мястото.^[11]

п б р Избори в Турция Парламентарни избори 1923 1927 1931 1935 1939 1943 1946 1950 1954 1957 1961 1965 1969 1961 1973 1977 1983 1987 1991 1995 1999 2002 2007 2011 юни 2015 ноември 2015 2018 2023 Президентски избори 1923 1927 1931 1935 1938 1939 1943 1946 1950 1954 1954 1957 1961 1966 1973 1982 1989 1993 2000 2007 2014 2018 2023 Местни избори 1930 1934 1938 1942 1946 1950 1955 1963 1968 1973 1977 1984 1989 1994 2004 2009 2014 2019 2024 Референдуми 1961 1982 1987 1988 2007 2010 2017 Сенат 1961 1964 1966 1968 1973 1975 1977 1979

Портал „Политика“          Портал „Турция“