Паметникът на Откритията е построен през 1940 година по проект на архитекта Котинели Телмо и скулптора Леополду ди Алмейда. Той трябва да служи като временен фар по време на провеждано тогава международно изложение, но е запазен и след това. Паметникът демонстрира романтичната идеализация на португалската история, характерна за пропагандата по време на режима на Антонио ди Оливейра Салазар. Тъй като първоначално е построен с нетрайни материали, през 1960 година, по повод 500-годишнината от смъртта на Енрике Мореплавателя, е изцяло реконструиран.
Централна част на паметника представлява стоманобетонна плоча с височина 52 m и с формата на корабен нос. На тясната ѝ страна, обърната към сушата, е изобразен меч, заемащ цялата височина на паметника. На срещуположната страна е разположена статуя на Енрике Мореплавателя, обърната с лице към реката. Зад него, от двете страни на централната плоча, се намират статуи на мореплаватели, картографи, хора на изкуството, учени, мисионери и други известни португалци, свързани с Великите географски открития:[1]
