Павел Минчев

Павел Минчев
български учен
Роден
Починал
ПогребанСофийски централни гробища, Парцел 52
Националност България
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Орден „Народна република България“
Димитровска награда
Семейство
Съпругаинж. Любка Н. Минчева, дъщеря на полк. Никола Николов (офицер)
Децапроф. Мартин Минчев

Павел Марков Минчев е български учен, работил в областта на магнитохидродинамиката.

Биография

Роден е на 21 май 1935 г. в с. Старо Железаре, Пловдивска област, в семейство на учители. В периода 1949 – 1953 учи във Втора мъжка гимназия в София, а от 1953 до 1958 г. следва електроинженерство в Държавната политехника в София. В периода 1962 – 1966 г. следва задочна аспирантура, докато е на работа в Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“. След завършването ѝ защитава дисертация, получава научната степен „кандидат на техническите науки“ и започва работа като научен сътрудник в Института по металознание и технология на металите (ИМТМ) към БАН[1]. През 1974 г. специализира в Импириъл Колидж в Лондон[2] при проф. Ерик Р. Лейтуейт[3]. През 1995 г. защитава докторска дисертация в Българската академия на науките, където е професор до пенсионирането си през 2011 г. В периода 1986 – 1991 е научен секретар на ИМТМ към БАН с директор Академик Ангел Балевски.

Научно-развойна дейност

Автор е на редица научни статии[4][5][6][7] и патенти[8], публикувани у нас и в чужбина. Той е ръководител на колектива от ИМТМ на БАН изобретил, патентирал и разработил магнитно-хидродинамичната помпа ДжетМаг[9][10] за автоматично и бързо запояване на колекторните комутатори на електрически двигатели. Помпата „ДжетМаг“ е конструирана, произвеждана и демонстрирана от проф. Минчев и неговия колектив на много от големите високотехнологични изложби и панаири по света, включително в САЩ, Русия, Япония, Канада, Великобритания, Франция, Израел, Австралия и др., а продажби са реализирани в повече от 40 държави. Бил е член на редколегията на водещата конференция на IEEE по моделиране на електромагнитни полета CompuMag[11][12].

Награди, признание и памет

Павел Минчев е лауреат на Димитровска награда за наука през 1986 г. (Указ № 2030 на Държавния съвет на НРБ от 17 юни 1986 г.), носител на орден „Кирил и Методий“ I степен (Указ № 1645 на Държавния съвет на НРБ от 22 май 1985 г.), орден „Народна република България“ I степен (Указ № 1010 на Държавния съвет на НРБ от 28 март 1986 г.), както и на други отличия и награди[1]. Почетен изобретател на Патентното ведомство на Република България, вписан в Златната книга на българските изобретатели.[13] Умира на 25 декември 2015 г. в София и е погребан в Софийските централни гробища.

Надгробен паметник и фамилно гробно място на проф. Павел Минчев в Софийските централни гробища (Парцел 52)

Източници

  1. ↑ а б Илиев, Анастас (редактор) и др. 2000 Новатори. Кой какъв е в българската иновация. Творчески биографии. Справочник А-Я. София, Централен Съвет на БПС, Научноизследователски институт „Г. Димитров“, Централен Съвет по Организация на Техническото Творчество, 1987. с. 278.
  2. ↑ Кулали, Хатис. Imperial College London…Вашето пълно ръководство 2023 // Britishpedia. Посетен на 2024-02-07.
  3. ↑ Некролог на проф. Ерик Р. Лейтуейт // В-к Таймс, Лондон, Великобритания. Посетен на 2024-02-06.
  4. ↑ Минчев, П. и др. Analysis of flux in electromagnets having rectangular cross-section // IEEE Transactions on Magnetics 11(5). September, 1975. с. 1550-1551.
  5. ↑ Минчев, Павел и др. Comparative Analysis of Nodal and Edge Finite Element Methods for Numerical Analysis of 3-D Magnetostatic Systems // International Atomic Energy Agency RN:36055646. с. 17-22.
  6. ↑ Минчев, Павел М. Optimum design of electromagnets by means of the goodness factor approach // IEEE Transactions on Magnetics, Mag-23(5). September 1987. с. 3777–3779.
  7. ↑ Минчев, П. и др. Computer-aided optimization of saturated electromagnetic systems // IEEE Transactions on Magnetics 16(5). 1980. с. 800-802.
  8. ↑ Международни патенти на Павел М. Минчев // Google Patents. Посетен на 2024-02-04.
  9. ↑ Недялков, Андрей. Всекидневните Изпити на Твореца // в. Отечествен Фронт XLIV, бр. 12445. 1986-07-23. с. 2.
  10. ↑ Иванчев, Румен. „Джетмаг“ и колекторните пера // Наука и Техника за Младежта 407. 11/1982. с. 10.
  11. ↑ Trowbridge, Bill. Конференция CompuMag: Първите 25 години // IEEE CompuMag Society. 2001-12-14. Посетен на 2024-02-20.
  12. ↑ Редакционна Колегия на конференцията COMPUMAG // IEEE TRANSACTIONS ON MAGNETICS, VOL. 42, NO. 4. Посетен на 2024-02-20.
  13. ↑ Златна Книга на българските изобретатели // ipbulgaria.bg. Посетен на 5 февруари 2024.