На 23 юни/5 юли 1877 г. авангардните руски части на Русчушкия отряд в състав от 1-ва бригада на 12-а кавалерийска дивизия и 17-и Донски казашки полк с командир генерал-майор Александър Арнолди се насочват към град Бяла. Успяват да изпреварят действието на авангарда на Източнодунавската армия и достигат моста на Кольо Фичето на река Янтра.[2] Посрещнати по български обичай с хляб и сол от българското население. Приветствани са от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.[3]
По същото време 3-та сотня от 17-и Донски казашки полк води бой северозападно от град Бяла с нередовен башибозук и конни черкези отряди. Казаците успяват да заемат височините и се окопават. Местният турски командир Мехмед бей изтегля без бой своите сили.
На 24 юни/6 юли в Бяла се установява началникът на щаба на Русчушкия отряд генерал-лейтенант Пьотър Вановски и 33-та пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Александър Дризен.[3]
В резултат на действията се стига до освобождението на град Бяла и Русчушкия отряд създава укрепени позиции в околните силно пресечени местности.[3] От тях успешно задържат по време на войната основните сили на Източнодунавската армия.
От 20 юли до 13 август 1877 г. в Бяла пребивава е главната квартира на руския император Александър II.[4]
Източници
↑ абГенов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978. с. 124.
↑ абГеоргиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1986. с. 11.
↑ абвГенов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978. с. 125.