PROFILPELAJAR.COM

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Олигоцен е последната геоложка епоха на периода палеоген^[1] и се простира от преди около 34 млн. допреди 23 млн. години. Както и при други по-стари геоложки периоди, скалните пластове, които определят периода, са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на периода са малко несигурни. Името Олигоцен идва от гръцкото ὀλίγος (oligos няколко) и καινός (kainos ново), и се отнася до малкия брой нови съвременни бозайници след еволюционния взрив по време на еоцен. Олигоцен се прешества от епохата еоцен, a е последван от миоценската епоха. Олигоцен е третата и последна епоха на периода палеоген.

Олигоцен често се смята за важен момент на преход, връзката между архаичния свят на тропическия еоцен и по-модерно изглеждащите екосистеми на Миоцен. Основни промени по време на олигоцен включват глобалната експанзия на степите и регресията на широколистните тропически гори към екваториалния пояс.

Началото на олигоцен е белязано от голямо измиране, замяна на европейската с азиатскиата фауна, с изключение на ендемичните гризачи. Границата олигоцен-миоцен не е лесно да бъде идентифицирана като събитие по целия свят, а по-скоро на регионално ниво като граница между топлия късен олигоцен и относително по-хладния миоцен.