Оборот (кръг, цикъл) е единица за измерване на ъгли при завъртане или фаза на колебания. Един цикъл е равен на фазата, съответстваща на време един период на повторение. При измерване на ъгъла обикновено се използва думата оборот, а при измерване на фазата – цикъл или период.

Един оборот е равен на минималния ъгъл на завъртане, при който положението на системата съвпада с първоначалното. Най-просто казано, оборот е пълното завъртане на едно тяло около ос.

Има широко приложение във физиката и техниката. В СИ се използва за мерна единица радиан, а не оборот.
Един оборот е равен на 2${\displaystyle \pi }$ (≈6,283 185 307 179 586) радиана. ^[1]

Обороти в секунда (или минута) е единица за измерване на ъгловата скорост.

1 оборот (цикъл) = 2${\displaystyle \pi }$ радиана = 360° = 400 гради.
Преобразуването от радиани в градуси става чрез умножаване на стойността по ${\displaystyle {\frac {180}{\pi }}}$, а от градуси в радиани – чрез умножаване по ${\displaystyle {\frac {\pi }{180}}}$.

През 2001 година математикът Роберт Палей (Robert Palais) предлага да се използва числото радиан за пълен оборот (тоест ${\displaystyle 2\pi }$) като фундаментална константа на окръжността вместо числото ${\displaystyle \pi }$, аргументирайки се с това, че използването за основна константа на числото радиан за пълен оборот е по-естествено и интуитивно, отколкото използването на числото ${\displaystyle \pi }$ (което е радиан за половин оборот).^[2] През 2010 г. Майкъл Хартл (Michael Hartl) предлага да се използва за тази константа символът ${\displaystyle \tau =2\pi }$ (от английската дума turn „оборот“, която е родствена на гръцката τόρνος „обръщане“). При такова определение, например завъртане на ${\displaystyle {\frac {3}{4}}}$ оборота ще се записва като ${\displaystyle {\frac {3}{4}}\tau }$ радиана, а не ${\displaystyle {\frac {3}{2}}\pi }$ радиана, както сега.^[3][4][5][6]

Това предложение обаче не намери подкрепа сред математиците.^[7]