Новгородската република е средновековна държава, съществувала на територията на т.нар. Новгородска земя от 1136 до 1478 г. Неразделна част от тази държава била днешната Новгородска област.
История
През 1136 г. княз Всеволод Мстиславич абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканска форма на управление, като се запазва и титлата „княз“. Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 г. организират поход към републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород.
По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. Княз Александър Ярославич побеждава шведите в битка при река Нева през 1240 г. Оттам получава и прозвището си „Невски“. В началото на 14 век за княжеския престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и Златната орда, са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава независимост.
През 1456 г. републиката и Московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великия княз в Новгород. През 1471 г. Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 г. пада под обсада, а в януари следващата година републиката окончателно е присъединена към Московското княжество.
Форма на управление
Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от Новгородско вече. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държавен глава на Новгород се смятал посадникът, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговския съд.
Административно деление
Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река Волхов. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.