Николо Паганини
Никколо Паганини
Режисьори	Леонид Менакер
Сценаристи	Олег Стукалов-Погодин Леонид Менакер
В ролите	Владимир Мсрян Стефан Василев Алберт Филозов Алла Чернова
Музика	Сергей Баневич
Оператор	Владимир Ковзел
Филмово студио	Ленфилм. Творческое объединение телевизионных фильмов. Българска телевизия
Жанр	исторически, биографичен, драма
Премиера	1982 г.
Времетраене	4 серии = 256 мин.
Страна	СССР  България
Език	Руски
Цветност	цветен
Бюджет	$15 000 000
Външни препратки
IMDb

„Николо Паганини“ (на руски: Никколо Паганини) е съветско-български 4-сериен телевизионен игрален филм (исторически, биографичен, драматичен) от 1982 година на режисьора Леонид Менакер, по сценарий на Олег Стукалов-Погодин и Леонид Менакер. Оператор е Владимир Ковзел. Музиката във филма е на Сергей Баневич.

Филмът е посветен на 200 годишнината от рождението на великия цигулар и композитор Николо Паганини (1782 – 1840).

Действието се развива в XVIII век.

Юлиус Шмидт, биограф на Николо Паганини, разказва историята на великия италиански композитор и цигулар, за неговото тежко и тъжно детство, за блестящата му кариера, падения, любов и конфликти с католическата църква, опитва се да разбере природата на гения, да разкрие причината за неговите гениални произведения.

• Първоночално за главната роля Леонид Менакер е искал да покани диригента Юрий Темирканов, но получава категоричен отказ.^[1]
• В началото и в края на всяка серия световноизвестния цигулар Леонид Коган изпълнява откъси от произведения на Паганини, а (след смъртта на Коган) Михаил Гантварг.
• Текстът на автора зад кадър се чете от Александр Демяненко.
• Сергей Шакуров озвучава Паганини.
• През 1983 година Владимир Мсрян е удостоен с наградата за най-добра мъжка роля на X конкурс ВФТФ.
• Главната музикална тема във филма на композитора Сергей Баневич, става впоследствие популярна песен по стиховете на Татяна Калинина „Път без край“ (на руски: „Дорога без конца“) в изпълнение на Алберт Асадулин.
• Голямата част от филма се снима в България, в градовете Балчик, Несебър, Пловдив, Велико Търново и София, останалата – в Ленинградска област и непосредствено в Ленинград (СССР) и във Вилнюс (Литовска ССР).
• Дворецът на Канцлера в действителност е Шереметевският дворец на Фонтанка.

• „Никколо Паганини“ ((ru)) Онлайн энциклопедия Кирилла и Мефодия
• „Никколо Паганини“ Архив на оригинала от 2012-04-22 в Wayback Machine. ((ru)) Энциклопедия отечественного кино Архив на оригинала от 2007-12-11 в Wayback Machine.
• „Никколо Паганини“ ((ru)) RUSKINO.RU
• Телеканал „Культура“. „Никколо Паганини“^{[неработеща препратка]}
• „„Николо Паганини““ в Internet Movie Database ((en)) (Проверено на 15 декември 2017)
• „Никколо Паганини“ в kino-teatr.ru ((ru))
• „Никколо Паганини“ в kinopoisk.ru ((ru)) (Проверено на 15 декември 2017)