Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.

Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Негов по-голям брат е комунистическият функционер Костадин Гяуров. Родът им е по произход от драмското село Плевня, Егейска Македония.^[1]

От ранна възраст има интерес към музиката, а по време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, като с това прави впечатление на Петко Стайнов. Учи оперно пеене в Софийската консерватория при Христо Бръмбаров, а през 1950 г. продължава обучението си в Ленинград, а след това и в Москва.^[2]

Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.^[2]

На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в Ла Скала, които го превръщат задълго в постоянен водещ бас на театъра.^[2]

Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт Гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.

От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. От 90-те години Гяуров живее и работи със своята втора съпруга – италианската певица Мирела Френи, в Модена, Италия. През този период той се ориентира към участия в концертни програми с нея в градове по целия свят.^[2]

Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена, където е погребан.^[2]

• Бикс, Розалия. Николай Гяуров в големия театър на идеите. София, Музика, 1985. с. 273.
• Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010.
• Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011.
• Казака, Теню. Николай Гяуров : Откраднати мигове : [Творчески портр.]. София :, Нар. младеж, 1972.
• Мулешков, Никола. Моите срещи с Николай Гяуров. София : Жарава, 2011.
• Абаджиев, Александър. Николай Гяуров. : [Творчески портр.] София : Гея-Либрис, 1996. ISBN 954-8232-72-3

• ((en)) Николай Гяуров, Бас Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine.
• Замлъкна Николай Гяуров, сп. „Ек“, 2004, № 3
• Алексиев, Михаил, Николай Гяуров, момчето от Велинград, Български бетселър. С., 2010. ISBN 978-954-463-148-2
• Алексиев, Михаил, Кралят на басите, Иврай. С., 2011. ISBN 978-954-9388-33-6

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“          Портал „Македония“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NLA NSK PLWABN SNAC IdRef VIAF WorldCat