За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Съгласно шведски закон 269/1982, знамето се изпълнява в пропорции 10:16 (височина:ширина). Вътрешните сини полета са с размер 4:5, външните полете – 4:9, а жълтите ивици на кръста са съответно 2:16 и 10:2 (ширината е равна на половината от височината на сините полета).
През 1810 г. Жан-Батист Бернадот, маршал на Франция, получава покана да стане наследник на бездетния шведски крал Карл XIII. На 5 ноември той е осиновен като Карл Йохан. Като кронпринц и регент той провежда външна политика, ориентирана към присъединяване на Норвегия като компенсация на Финландия, загубена през 1809 г. в резултат на Руско-Шведската война. През 1818 г., с възкачването си на шведския трон като Карл IV Йохан Шведски (и ставайки основател на днешната шведска кралска династия), той завършва процеса приемайки също титлата крал на Норвегия (като Карл III Йохан Норвежки).
Неговия син Оскар I въвежда нови флагове, които символизират съюза и равнопоставеността на двете кралства. Горния ляв ъгъл на шведския и норвежкия флагове са заменени с елемент, комбиниращ лявата и дясната страна на шведския с горната и долната страни на норвежкия флаг.