Националният археологически институт с музей (НАИМ) е българскинаучноизследователски институт със седалище в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. Тогава се обедивяват две организации – Археологическият институт и Археологическият музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ бр. 33/12.02.1893). Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (построена през 1474 г.), ул. „Съборна“ № 2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр. 83/15.07.1921).
Националният археологически музей през 2015 г.
Институтът извършва археологически изследвания на територията на България. Към 2012 г. научният му състав включва 67 души.[1]
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания.[1]
Музеят е основан като самостоятелна институция през 1893 г. Тогава той се е наричал Народен музей, а директорът му е бил чехът Вацлав Добруски. Седалището на новосъздадената институция в бившата Буюк джамия, мястото където преди това се е помещавала Народната библиотека (1880 – 1893 г.).
Официално музеят е открит през 1905 г. Тогава всички археологически находки са поместени там. Няколкото допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през следващите години. При изграждането им е запазена външният облик на сградата — градеж от стар камък.
Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, зала Трезор и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 хил. броя монети.
История на музейната сграда
НАИМ-БАН се помещава в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 – 1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София. Същата година Махмуд паша поръчва строежа на джамията. Тя се 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Архитектурно е от типа ниско куполни джамии. Има девет ниски секторни купола. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ иска да направи театъра си в нея, митрополитът отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900 – 1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда.
През 1938 – 1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ, свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от бомба при англо-американските бомбардировки на София в 1944 г., след което отваря врати чак през 1948 г. Пълен ремонт на сградата започва 45 години по-късно, през 1993 – 1994 г., чийто последен етап се извършва през периода 2003 – 2005 г.
Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обектът е 3-тата най-стара запазена до корниз вековна сграда в централната част на град София, отстъпвайки единствено на разположената наблизо ротонда „Свети Георги“ (IV век) и на традиционния исторически катедрален храм на града „Света София“ (IV-VI век). Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
Структура на института
Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:[2]
Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май1905 г. лично от князФердинанд I и министъра на просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.[1]
Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.
През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен.[4] През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години откъм БНБ за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация.[5] През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия,[4] а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.
Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години на ХХ век, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. „Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на „Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книгообмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20 хил. тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
През 1948 г., в хода на реформирането на БАНпо съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-рия институт към Академията на НРБ.
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура – днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научноизследователска дейност.[4]
През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.
.jpg)
