Освен фигурите на момите и момците украсяващи сливенския „мост със скулпторите“ (1971), Надя Петренко е авторка, заедно с арх. Иван Сивриев на паметника на Любен Каравелов в Копривщица (1973),[5] на входния знак на град Айтос, наричан „момчето със сокола“ и скулптурата на „Бременната“ на площада в софийския квартал „Драгалевци“. Надежда Петренко е самостоятелен автор на още много скулптури и малки пластики, предимно на женски фигури, както и на голата фигура на жена в градския парк в Карнобат (1957 – 1958).[1]
В градската градина около Художествена галерия „Никола Петров“ в град Видин, след съгласуване на технологията е извършена възстановка на скулптурата „Майчинство“ на Надя Петренко, след като с времето е претърпяла и няколко други интервенции, често най-случайни. „Майчинство“ е изработена от седиментна утаечна скала. Случвало се е главата на фигурата да е била отделяна от отаналата част и торса, нееднократно, след като е била повече от четиридесет години пред галерията (към 2015).[6][7] Поради тези обстоятелства, и като се има в предвид, че фигурата има спечелен конкурас се обсъжда вариант за нейната подмяна с друга или с копие, изработено от друг материал.[8] Оригиналният материал е Кърджалийски пясъчник.[9]
На „Моста със скулптурите“ в град Сливен, след като е подложен на почистване от наслоените прахоляци, се разкрива името на автора – Надежда Петренко. Годината е 1971, когато са изработени фигурите.[10]
Съпруг на Надежда Петренко е скулпторът Христо Танев, също като нея работил в Копривщица. Имат две съвместни изложби.[11]
