Надежда Винарова
българска балерина
Надежда Винарова през 1936 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ 1936 г.
Родена	Надежда Симеонова Винарова 19 декември 1903 г. Русе, Княжество България
Починала	15 август 1991 г. (87 г.) София, България
Работила в	Национална опера и балет (1927 – 1956)
Награди	Почетно звание „Заслужил“
Надежда Винарова в Общомедия

Надежда Симеонова Винарова (19 декември 1903 – 15 август 1991) е първата българска примабалерина.^[1]

Родена е на 19 декември 1903 г. в Русе. В периода 1916 – 1924 г. учи във Виена при балетмайстора на Виенската опера Карл Раймунд. Работи в Австрия, Германия, Великобритания и Полша. Между 1924 и 1927 г. е солист в оперните театри в Лвов и Катовице. Предложено ѝ е австрийско гражданство, но отказва и през 1927 г. се завръща в България. От 1927 до 1956 г. е примабалерина в Софийската опера. От 1945 г. е помощник-балетмайстор на Народната опера^[1][2]

Умира в София на 15 август 1991 г.

• 1950 г. – удостоена е със званието „Заслужила артистка“.

Изпълненията на Надежда Винарова се характеризират с техническа прецизност и емоционалност. Участва в постановките:

• „Копелия“ от Лео Делиб – Сванилда
• „Жар-птица“ от Игор Стравински – Жар-птица
• „Змей и Яна“ от Христо Манолов – Яна
• „Тамара“ от Милий Балакирев – царица Тамара^[1]

Личният фонд от документи и снимки на Надежда Винарова се съхранява в Централен държавен архив в София. Обхваща 5 архивни единици от периода 1925 – 1955 г.^[3]

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „История на България“