Московският мирен договор между СССР и Финландия е сключен на 12 март1940 г., с което се завършва Съветско-финландската война (1939 – 1940), известна като Зимната война.
След началото на Втората световна война и участието на СССР в разгрома и разделянито на Полша е освободен военен ресурс, който незабавно е насочен към Финландия, съгласно договореностите за сфери на влияние с Германия в съответствие с Пакта Рибентроп – Молотов. СССР поставя ултимативни условия с териториални претенции към Финландия, които не са приети. Те са формалният мотив за предстояща агресия и водене на военни действия от страна на СССР.
Със започналата война, поради сериозното противодействие на финландската войска, не са постигнати напълно стратегическите цели на СССР. Сключеният на 12 март 1940 г. договор променя съветско-финландската граница, установена преди тази война в съответствие с подписания (в гр. Тарту, Естония) Тартуски мирен договор от 14 октомври 1920 г. между РСФСР и Финландия за приключване на водената между тях първа война в периода 1918 – 1920 г.
Условия на договора
Съгласно условията на договора:
Към територията на СССР се прибавят финландски територии в Карелия с градовете Виборг и Сортавала, редица острови във Финския залив, част от финландската територия Салла с гр. Куолаярви, част от полуостровите Рибачий (Рыбачий) и Средний (Средний). В резултат от промяната на границите Ладожкото езеро изцяло остава в територията на СССР.
СССР, чрез аренда, получава достъп до част от полуостров Ханко за срок от 30 г. с цел създаване на съветска военноморска база.
След края на Втората световна война основните положения на Московския мирен договор от 1940 г. отново са потвърдени с подписания през 1947 г. с Финландия Парижки мирен договор.
↑Chris Murray. Unknown Conflicts of the Second World War // 2019 г. с. 53. Along with signing the Moscow Peace Treaty on 12 March 1940, the succumbed Finnland ceded ten percent of its land mass.
↑A Frozen Hell // с. 446. March 12: Peace agreement signed in Moscow