Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.
История
Думата „монголски“, написана с монголска азбука
Историята на монголския език се дели на три основни периода.
Старомонголски език – (до XIII век)
Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.
Средномонголски език – (XIII – XVII век)
Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През XVII век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.
Съвременен монголски език – (от XVII век до днес)
От XVII век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.
Граматика
Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.
Писменост
След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.
Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване.
Ако след буквата „н“ има гласна, гласната не се произнася.
Ако след буквата „н“ има съгласна, тогава „н“ се произнася като „нг“.
