Петрушевски е роден в 1911 година в Битоля, тогава в Османската империя. Завършва основно училище и гимназия в родния си град. Учи класическа филология във Философския факултет на Белградския университет, който завършва през март 1935 година. От октомври 1936 година е суплент за латински език в Реалната гимназия в Битоля. От февруари 1939 година е асистент в катедрата за класическа филология във Философския факултет в Белград. В 1940 година защитава докторат в същия факултет.[1]
През март 1946 година Петрушевски влиза в комисията за основаване на Философския факултет на Скопския университет, на който е пръв декан. От ноември 1946 година е извънреден професор в Скопския университет, а от 1956 година - редовен. В учебните 1946/1947, 1947/1948, 1948/1949 години е декан, а в 1949/1950 г. продекан на Философския факултет в Скопие.[1] По-късно става ректор университета.[3]
Петрушевски започна издаването на списанието за класическа филология в Югославия „Жива антика“ и е негов пръв редактор. Член е и на редакциите на списанията „Балканика“, „Еирене“ и „Прилози за лингвистика и литературна наука на МАНУ“.[1]
В 1973 година става член на Академията на науките и изкуствата Босна и Херцеговина.[4]
Носител е на Ордена на труда от II и I ред, Ордена на братство и единство със златен венец, Ордена на заслуги за народа със златна звезда и Ордена на републиката със златен венец (1979).[4]
Трудове
Ајсхил. Прикованиот Прометеј, превод и предговор, 1978;[4]
↑Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
