Министерство на правосъдието на България

Министерство на правосъдието

Сградата на министерството на ул. Славянска №1 в София
Информация
АбревиатураМП
Основаване5 юли 1879 г.*
Предходен органМинистерство на правосъдието и правната евроинтеграция
Типминистерство
Юрисдикция България
СедалищеСофия, България
Бюджет372 млн. лева (2022)[1]
Отговорен министърГеорги Георгиев, министър на правосъдието
Висшестоящ органМинистерски съвет на България
Уебсайтjustice.government.bg

Министерството на правосъдието (МП) е българска държавна институция с ранг на министерство, която осъществява връзката между изпълнителната и съдебната власт. Ръководи изработването на закони и други законови актове свързани със съдебната система и дава становища по законопроекти изработени от други органи на изпълнителната власт.[2] То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил). Министърът на правосъдието е член на Министерския съвет.

Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Славянска“ 1 в София.

История

Учредено е по силата на Търновската конституция с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. Дейността му през първите години е насочена към ликвидиране на остатъците от турското съдебно законодателство и създавне на съвременно българско държавно и гражданско право[3]. Първи министър на правосъдието става Димитър Греков[4].

С Решение на XXXVIII народно събрание от 21 декември 1999 г. Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция (МППЕ) се преобразува в Министерството на правосъдието (МП).

Структура

 Основна статия: Структура на МП в България

Към 10 септември 2015 година министерството има следната структура:

  • Обща администрация
    • Дирекция „Канцелария“
    • Дирекция „Финанси и бюджет“
    • Дирекция „Управление на собствеността“
    • Дирекция „Управление на човешките ресурси“
    • Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“
  • Специализирана администрация
    • Инспекторат на министъра на правосъдието по „Закона за съдебната власт“
    • Дирекция „Съвет по законодателство“
    • Дирекция „Статистическо развитие и програми“
    • Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“
    • Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“
    • Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“
    • Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“
    • Дирекция „Българско гражданство“
    • Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“
  • Второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
    • Агенция по вписванията
    • Национално бюро за правна помощ
    • Централен регистър на особените залози
    • Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
    • Главна дирекция „Охрана“

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
  2. ↑ „Министър: Правомощия и отговорности“ // Министерството на правосъдието. Архивиран от оригинала на 2015-09-29. Посетен на 3 август 2015 г.
  3. ↑ Фонд 242К, 8 опис, 6099 а.е., 1879 – 1951 г.
  4. ↑ [Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София 2005, с. 110 – 111.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „България“         Портал „България“