Милан Грашев

Милан Грашев
български публицист
Роден
Починал
26 май 1924 г. (44 г.)
Учил вСофийски университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
СъпругаРайна Каназирева

Милан (Михаил) Спиров Грашев е български публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация.

Биография

II бригада на VIII костурска дружина на МОО. Седнали от ляво надясно: Сотник Александър Волковски – дружинен командир, Георги Каназирски – дружинен командир, подпоручик Милан Грашев – ротен командир, подпоручик Манол Радев – ротен командир. Прави: Георги Алексиев – взводен командир, Борис Попов – адютант, Борис Проевски – лекар, младши подофицер Георги Георгиев – взводен командир.[1]

Милан Грашев е роден на 2 март 1880 година в град Прилеп[2], тогава в Османската империя. Негов братовчед е революционерът Георги Грашев. Завърщва право Софийския университет в 1905 година и работи като адвокат и съдия в София и Плевен (1906 – 1908).[3] През март 1903 – декември 1904 година редактира илюстрираното списание „Македония“ (по-късно „Македонска зора“). През ноември 1903 година, коментирайки Мюрцщегската реформена програма, пише:

„ Българина води епична борба за свободенъ животъ и води я самичъкъ. [...] Въ текста на реформитѣ нѣма загадка за неговитѣ нужди, мощь и зрѣлость. На сѣкѫдѣ въ тѣхъ се говори за „християнско население“, „християнски членове“, за „християни“, „християнски първенци“ и пр. Сега българина въ Македония ще падне въ триж по-тежка тирания. Турчинътъ схваща тия термини най-умно и най-практично. Всѣко мѣсто, отворено за немуслюмани е заето и ще се заеме от хора, които сѫ прѣрѣзали сѣки конецъ съ християнството и неговитѣ добродѣтели. Агата за да се отърве отъ най-опасния и най-енергичния елементъ – българина, ще настани, това е психологично и политично, по-вернитѣ си: сърби, гърци, арнаути, куцовласи... Нали последнитѣ да сѫ християни! [...] Българитѣ ще се управляватъ отъ такива смѣсени турско-християнски комисии (безъ сѣки изборѣ), последнитѣ ще разглеждатъ дѣлата имъ прѣзъ революцията, тѣ ще настаняватъ забегналитѣ въ България „християни“ и пр... Българина пакъ ще воюва...[4] “

Публикува негативна рецензия на книгата „За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков и се обявява срещу идеята на македонския сепаратизъм.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и командва 4-та рота на 8-а костурска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[5] В 1915 година се занимава с търговия със зърнени храни в Старозагорско. Командва рота от Четвърти пехотен македонски полк и в Първата световна война. Назначен е за комендант на Кичево, а в 1917 година на Феризово.[3] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“ V степен и „За храброст“ ІІ степен.[6][7]

Член е на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства и на Народно-либералната партия.[3] През 1920 година напуска Съюза и участва във формирането на Македонската федеративна организация.[8] През 1922 година в София публикува брошурата „Мафиите и катастрофите“, в която критикува Тодор Александров и Александър Протогеров заради близостта им с българския царски двор и характеризира ВМРО като мафия. След убийството на Никола Генадиев Милан Грашев е предложен от парламентарната опозиция за следовател по делото с неограничени права.[9]

На 26 май 1924 година е убит в София, според Петър Шанданов, за да се сплашат левичарите Георги Занков и Арсени Йовков.[10] Убийците остават неразкрити, но се предполага, че са дейци на ВМРО.[11] Най-вероятно убиецът е Мито Джузданов.[2] Женен е за Райна Каназирева,[12] с която имат две дъщери – Живка и Здравка. Здравка, в 1937 година, завършва германска филология в Софийския университет.[13]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ ДА – Кърджали, ЧП 155, а.е. 4, л. 15
  2. ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 105-106.
  3. ↑ а б в Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 217.
  4. ↑ Грашевъ, М. Нѣкога, прѣди половинъ вѣкъ и сега // Македония (Книга IX). Ноемврий 1903. с. 4.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
  6. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208 – 209
  7. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 600
  8. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 106 – 107.
  9. ↑ Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история (29. Убийството на Никола Генадиев)
  10. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 147.
  11. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 395. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 218.
  13. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1936 — 1937
     Портал „Македония“         Портал „Македония“