Мехмед Джавит бей (на османски турски: محمد جاويد بك) е османски и турски политик. Джавит бей е сабатей,[1][2][3]икономист, журналист и водещ политик през последния период на Османската империя. Член на Комитета за единство и прогрес, той заема държавни постове след Младотурската революция в 1908 г. В началото на републиканския период е екзекутиран за участие в опит за убийство на Мустафа Кемал.[4]
Биография
Роден е в 1875 година в Солун, тогава в Османската империя, днес Гърция в семейството на Наим и Пакизе. Завършва икономика в Истанбул и става банков чиновник, а по-късно учител. По-късно става икономист и редактор на вестник. Връща се в Солун, където работи като директор на търговското училище и се присъединява към младотурския Комитет за единство и прогрес.
След Младотурската революция в 1908 година се занимава с политика. На изборите през 1908 година става представител на Солун в парламента. Привърженик е на икономическия либерализъм. След Контрапреврата в 1909 година е назначен за министър на финансите в кабинета на великия везир Тевфик паша. На изборите през април 1912 година отново става представител на Солун в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.[5] В 1914 година отново е министър на финансите. Представя страната в следвоенните финансови преговори в Лондон и Берлин.
В 1921 година се жени за Алие Назлъ, разведена бивша жена на принц. Обвинен е в участие в опит за убийство на Мустафа Кемал. Правителството прави широко разследване на опита за атентат, като го използва за потискане на опозицията. Джавит бей е осъден на смърт и обесен на 26 август 1926 година в Анкара.[6] Писмата, които Джавит бей пише на жена си, са ѝ предадени едва след екзекуцията му. Тя ги публикува в книга, озаглавена Zindandan Mektuplar (Писма от тъмницата).[7]
Бележки
↑Ilgaz Zorlu, Evet, Ben Selânikliyim: Türkiye Sabetaycılığı, Belge Yayınları, 1999, p. 223.
↑Yusuf Besalel, Osmanlı ve Türk Yahudileri, Gözlem Kitabevi, 1999, p. 210.
↑Rıfat N. Bali, Musa'nın Evlatları, Cumhuriyet'in Yurttaşları, İletişim Yayınları, 2001, p. 54.
↑Touraj Atabaki, Erik Jan Zürcher, 2004, Men of Order: Authoritarian Modernization under Ataturk and Reza Shah, I.B.Tauris, ISBN 1-86064-426-0, page 207