PROFILPELAJAR.COM

„Национален дворец на културата“
	„Национален дворец на културата“
	Местоположение в София
Линия	М2
Предишна гара	Сердика 2
Следваща гара	Европейски съюз
Обслужва	Централна градска част
Брой на пътници	385 000 (2020 г.)
Полезна дължина	114 m
Ширина	8 m
Брой коловози	2
Брой перони	1 (островен)
Откриване	31 август 2012 г.
Архитект	Елена Пактиавал; Фарид Пактиавал
Връзки	„НДК 2“ (М3)
Кодове	2981, 2982
	„Национален дворец на културата“ в Общомедия

М2

Легенда

					продължава като М4
					Панчо Владигеров
					Обеля
					Ломско шосе
					Бели Дунав
					Надежда
					Хан Кубрат
					Княгиня Мария Луиза
					Централна ж.п. гара
					Лъвов мост
					Сердика 2
					НДК
					Европейски съюз
					Джеймс Баучер
					Витоша

Метростанция „Национален дворец на културата“ или „НДК“ е станция от линия М2 на Софийското метро. Въведена е в експлоатация на 31 август 2012 г.

От 26 август 2020 г. станцията е трансферна с едноименната станция от линия М3. Връзката е разположена в северната касова зала на станцията, където двете зали са свързани в обща платена зона.

Местоположение

Метростанцията е разположена между бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Витоша“ и Националния дворец на културата. Вход/изходи на метростанцията има в подлеза на НДК, в пешеходния тунел, на „Витошка“ и в края на площад „България“. Заедно с метростанцията от линия М3, станцията има 11 вход/изхода.


№	Име на вход/изход	Достъпност
1	ул. Княз Борис I
2	ул. Цар Самуил	асансьор
3	бул. Витоша / Витошка	асансьор
4	бул. Патриарх Евтимий	асансьор
5	ул. Гургулят
6	пл. България	ескалатор, асансьор
7	спирка НДК - тунел
8	Национален дворец на културата
9	Национален дворец на културата	асансьор
10	спирка НДК
11	пл. Баба Неделя

Архитектурно оформление

Архитектурният проект за станцията е на Елена и Фарид Пактиавал. Станцията е с островен перон, подземна, едноотворна, с плосък покрив. Дължина на перона: 114 м, ширина: 8 м.

Конструктивно станцията е изградена още през 1980 – 1982 г., при изграждането на НДК. Южният вестибюл години наред е използван с търговска цел. Станцията не е била изградена в цялата си дължина, поради факта, че не е имало яснота с каква дължина ще бъдат станциите. Перонът също не е бил изграден. След разконсервирането, станцията се доизгражда в северна посока и се изгражда северният вестибюл. Допълнително изградените през 80-те години преходни тунели са адаптирани за съвременните изисквания и са изградени асансьори, рампи и ескалатори.

Островният перон е застлан с полиран гранит, а стените са облицовани със сивозелен гранитогрес в долната част и цветни закалени стъкла в горната. Таванът е окачен тип „Хънтър Дъглас“, а по цялото му продължение се извива изящно цялостно осветление. На едната страна на перона е изпълнено художествено керамично пано със стилизиран силует на НДК. Същият стил прелива и към вестибюлните пространства и пешеходния тунел – тъмнорозово, светлозелено, бяло и сивобежово, а подът е застлан от светло и тъмносиви гранитни плочи.