Мариус Куркински
български актьор и режисьор
Мариус Куркински, 2008 г.
Роден	15 октомври 1969 г. (55 г.) Нови пазар, Народна република България
Награди	„Аскеер“ за Главна мъжка роля: 1999 – „Самият човек“ „Аскеер“ за Главна мъжка роля: 2002 – „Сънят“ „Икар“ за Главна мъжка роля: 2007 – „Сътресение“ „Икар“ за Главна мъжка роля: 2011 – „Български разкази“ „Икар“ за Поддържаща мъжка роля: 2013 – „Хамлет“ “ SoloAct 2024, Габрово - Наградата за Мъжка роля за “Нашенец”
Актьорска кариера
Активност	от 1992 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
Мариус Куркински в Общомедия

Ива̀йло Васѝлев Стоя̀нов, известен като Ма̀риус Ку̀ркински, е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти-ри-ри-рам“, „Шу-шу“, „Стига бе!“ и (заедно с Ирина Флорин) „Пътуване“.

Роден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар.^[1] 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това – в театър „Щурче“ на братя Райкови.

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян и асистенти Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.

Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ (1996) по повестта „Записките на един луд“ на Николай Гогол.

Като певец издава три студийни албума в края на 90-те години: „Любовна война“ (1996), „Ще бъдем щастливи“ (1997) и „Двама“ (1999). Автор е на почти всички текстове към песните в тях, докато музиката към първите два е дело изцяло на групата „Тибетски сърца“, а на повечето в последния – на Петър Дундаков.

През 2007 г. получава „Икар“ за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение“ по Николай Хайтов, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив.

През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“.

През 2011 г. получава наградата „Икар“ на САБ „за главна мъжка роля“ за ролите си в моноспектакъла „Български разкази“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и ART I SHOCK.

През 2013 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“ за Клавдий в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.

През 2016 г. организира национално турне, на което представя моноспектакъла „Черното пиле“ по Николай Хайтов.

През 2019 и 2020 г. осъществява турне, на което представя юбилейния сборен моноспектакъл „Мариус 50“, в който влиза в роли от 9 предишни свои моноспектакъла.^[2]

През декември 2020 г. се завръща на музикалната сцена, като прави песен с рапъра Боро Първи – „Черни очила“.

Куркински е християнин.^[3] Публично разкрива, че е гей през 90-те години на 20 век.^[4] Куркински обяснява в интервю от 2011 г. как „връзката между мен и жена е невъзможна. Важно е да бъдем честни в този случай“. Въпреки това изразява категорично неодобрение към гей браковете и осиновяването, макар че е „за подобни връзки“.^[5]

• „Дон Жуан“ по Молиер, Младежки театър (12 февруари 1993 г.)
• „Песен на песните“ (по библейски текстове), НДК (1993 г.)
• „Дамата с кученцето“ по Чехов, НДК (1996 г.)
• „Евангелие по Матея“, Фондация „Концепция за театър“ (14 октомври 1997 г.)
• „Самият човек“ по Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър“ (19 февруари 1999 г.)
• „Сънят“ от „Светът в 10½ глави“ на Джулиан Барнс, Драматичен театър - Пловдив (9 май 2001 г.)
• „Сътресение“ по разказите „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на Николай Хайтов, Драматичен театър – Пловдив (1 ноември 2006 г.)
• „Български разкази“ по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, Драматичен театър – Пловдив (5 ноември 2010 г.)
• „Сънят на смешния човек“ по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, Народен театър „Иван Вазов“ (17 април 2014 г.)
• „Юбилей“ от А.П. Чехов, Театър „Сълза и смях“ (24 януари 2015 г.)
• „Черното пиле“ по разказите „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“ на Николай Хайтов, Продуцентска къща „Ажур Пико“, ОДТ „Апостол Карамитев“ - Димитровград (15 ноември 2016 г.)
• „Мариус 50“ – сборен моноспектакъл, Продуцентска къща „Ажур Пико“ (10 декември 2019 г.)

• „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър (10 декември 1997 г.)
• „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.)
• „Годежът“ от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.)
• „Греховете наши“ по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.)
• „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, ДТ – Пловдив (10 март 2001 г.)
• „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Народен театър „Иван Вазов“ (14 декември 2001 г.)
• „Малки комедии“ от А.П. Чехов, ДТ – Пловдив (7 септември 2002 г.)
• „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (март 2003 г.)
• „Свекърва“ от Антон Страшимиров, ДТ – Пловдив (26 ноември 2003 г.)
• „Големанов“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2004 г.)
• „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, Театър 199 (2004 г.)
• „С любовта шега не бива“ по Алфред дьо Мюсе, Народен театър „Иван Вазов“ (2005 г.)
• „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, ДТ – Пловдив (11 септември 2006 г.)
• „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1 април 2008 г.)
• „Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, МГТ „Зад канала“ (14 октомври 2008 г.)
• „Златната мина“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2009 г.)
• „Жените в Народното събрание“ от Аристофан, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (11 октомври 2009 г.)
• „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, Театър 199 (5 май 2010 г.)
• „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, МГТ „Зад канала“ (2 октомври 2010 г.)
• „Държавните липи“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2011 г.)
• „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
• „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
• „Суматоха“ от Йордан Радичков, МГТ „Зад канала“ (2012 г.)
• „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (15 май 2013 г.)
• „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, МГТ „Зад канала“ (4 октомври 2013 г.)
• „Мъжът на жена ми“ от Миро Гавран, Театър „Сълза и смях“ (15 февруари 2014 г.)
• „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, МГТ „Зад канала“ (9 декември 2015 г.)
• „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Народен театър „Иван Вазов“ (25 март 2016 г.)
• „Двубой“ от Иван Вазов, Народен театър „Иван Вазов“ (26 февруари 2021 г.)

• 1996 – „Любовна война“
• 1997 – „Ще бъдем щастливи“
• 1999 – „Двама“

• 1997 – „Ти ри ри рам“
• 1998 – „Шу-шу“

• Мариус Куркински в Theatre.art.bg
• Официална страница на Мариус Куркински във „Фейсбук“
• ((en)) Мариус Куркински в Internet Movie Database
• ((ru)) Мариус Куркински в КиноПоиск
• ((ru)) Мариус Куркински в Кино-театр

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“

Нормативен контрол CONOR.BG Europeana