Марин Енчевич
български офицер и руски генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1882 – 1917
Служи на	България, Руска Империя
Род войски	пехота
Командвания	Вижте по-долу
Битки/войни	Порт Артур, Мукден
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 август 1860 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	4 юли 1934 г. (73 г.) София, Царство България

Марин Драганов Енчевич е български офицер – капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.

Роден е през 1860 г. в гр. Търново. Макар и непълолетен взима участие в Руско-турската освободителна война и през лятото на 1878 е доброволец в 14-а пеша дружина. Завършва първия випуск на Софийско военно училище (1879), а през 1882 като подпоручик от Русчукска № 23 пеша дружина е командирован във Военно-юридическата Александровска академия в Санкт-Петербург, която завършва през 1885 г.^[1]

Работи като военен следовател и военен прокурор в Русенския военно-окръжен съд (1885 – 1886). Назначен за комендант на Сливница участва в сръбско-българската война. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов е подложен на гонения и арести. Принуден е да емигрира в Русия (1886). Завръща се нелегално в България и взема дейно участие в офицерския бунт (1887). След потушаването му отново емигрира в Русия и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург (1887 – 1890).

Служи в Руската императорска армия. Участва в експедиции в Средна Азия (автор е на изследователския труд: „Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена“)

През 1903 – 1905 участва в Руско-японската война като командир на стрелкови полк в корпуса на ген. Домбровски, където получава рана и контузия в битката при Мукден. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. По време на Първата световна война с военно звание генерал-лейтенант е командир на 62-ра пехотна дивизия (1916). Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст.

През периода 1918 -1922 е преподавател във Военното училище в Смоленск, но новата власт не гледа с добро око на бившите царски офицери, особено чужденци и е арестуван нееднократно от ЧК. През 1922 г. Марин Енчевич се завръща в България. Работи като библиотекар в Дирекция на метеорологията.

Спомените му са публикувани в книгата „Изповед на един родолюбец“, С., 2004.

• Прапоршчик от българската армия (10 май 1879)
• Подпоручик от българската армия (1 август 1880)
• Поручик от българската армия (30 август 1882)
• Капитан от българската армия (30 август 1885)
• Щабс-капитан от руската армия (6 март 1892)
• Капитан за отличие от руската армия (27 април 1894)
• Подполковник от руската армия (15 март 1898)
• Полковник за отличие от руската армия (30 януари 1903)
• Генерал-майор за отличие от руската армия (11 януари 1912)
• Генерал-лейтенант от руската армия (11 януари 1916)

• Софийско военно училище (1878 – 1979)
• Александровска военно-юридическа академия, 1^-ви разряд (1882 – 1885)
• Николаевска генерал-щабна академия, 2^-ри разряд (1887 – 1890)

• Одески военен окръжен съд (стаж, 28 май 1885 – 1 септември 1885)
• Военен следовател в Русенския военноокръжен съд (05.09.1885 – 01.10.1885)
• Военен прокурор в Русенския военноокръжен съд (01.10.1885 – 08.11.1885)
• Комендант на Сливница (08.11.1885 – 09.03.1886)
• Военен прокурор на Русе (1886 – 1887)

• Командир на рота в Скобелевския стрелкови батальон на границата с Персия и Афганистан, впоследствие в 3-ти Закаспийски стрелкови батальон в Асхабад (1892 – 1897)
• Командир на 2-^ри батальон в 90^-и Онежки пехотен полк в Ревел (1900 – 1901)
• Началник-щаб на 23^-та пехотна дивизия (11.05.1901 – 22.07.1901)
• Командир на 8^-а задкаспийска стрелкови батальон в Кушка (8 март 1903 – 21 септември 1904)
• Командир на 4^-ти стрелкови полк (от 21 септември 1904)
• Командир на 2^-ра бригада от 2-ра сибирска стрелкова дивизия (от 11 януари 1912)
• Командир на 62^-ра пехотна дивизия (3 април 1915 – 28 август 1917)

• Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове (1886)
• Малая Серебрянная Медаль Русского Географического Общества (1895)
• орден „Св. Анна“ 3-та степен (1898)
• орден „Бухарска звезда“ – златна, 2-ра степен (????);
• Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1906)
• Орден „Св. Анна“ II степен с мечове (1906)
• Златно оръжие „За храброст“ (1907)
• Орден „Св. Владимир“ III степен (1911)
• орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1915);
• орден „Св. Владимир“ 2-ра степен с мечове (1915);
• орден „Св. Анна“ 1-ва степен с мечове (1915);
• орден „Св. Георги“ 4-та степен (191?).

• Висши чинове на Руската Империя, 1721 – 1917.
• - Наградни Списъци на Руското Географско Общество
• enchevich.com

• Марин Д. Енчевич, „Изповед на един родолюбец“, 2004, ИК „Фактум“, София
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
• „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 10-е Iюля 1916 года, С.-Петербургъ, 1916, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 59
• „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Апреля 1914 года, С.-Петербургъ, 1914, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 732
• „Списокъ генераламъ по старшинству“ (1 март 1911), стр. 96

Портал „Биографии“          Портал „Право“          Портал „Велико Търново“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“          Портал „Руска империя“