Магистърската степен, съкратено магистър, е вид образователна степен във висшето образование.

Магистър по-често означава носител на магистърска степен.

Присъжда се след обучение в университет, висша академия или друго упълномощено висше училище и е с продължителност от 1 до 2 години.

Предишната образователна степен най-често е бакалавър. Следващото равнище е степен доктор. Обикновено студентите изучават определена специалност, за която придобиват съответната степен. По-рядко избират специалността след период на обучение.

Степента е регламентирана в България от Закона за висшето образование (ЗВО). За придобиването ѝ, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 на ЗВО, се изискват:

а) не по-малко от 300 учебни кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години^[1] – за обучение без друга степен

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по т. 1, буква „а“^[1] – за професионален бакалавър

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по т. 1, буква „б“^[1] – за бакалавър

Изискването за 300 учебни кредита и поне 5 години се отнася и за общия брой кредити и години във всички варианти на магистърската с предишни степени.^[2]

Продължителността на магистърското обучение зависи, както от равнището на получената предишна образователна степен, така и от съвпадането на нейното научно направление с това на магистърската специалност (програма). При различни научни направления срокът на обучение обикновено се увеличава със семестър.

Нормативен контрол AAT GND