Любен Шилегарски е роден на 24 юли 1920 г. в с. Баланово, Дупнишко. Израства в многодетно селско семейство и завършва гимназия в град Дупница. През 1940 г. се записва като судент във Висшето търговско училище в Свищов. През 1941 г. се премества в Свободния университет в София (сега УНСС). Още като ученик и студент развива нелегална комунистическа дейност, заради която полицията прави опит да го арестува, но Любен Шилегарски се укрива и преминава в нелегалност. За дейността си Любен Шилегарски е осъден на смърт от Софийския военен полеви съд, наказателно дело по ЗЗД № 844/1942 г. (задочно).
Паметник в памет на боя при с. Еремия
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. Любен Шилегарски става партизанин в Дупнишкия партизански отряд „Коста Петров“. През юни 1944 г. партизанска чета от 35 партизани с командир Георги Соколов и политкомисар Любен Шилегарски, придвижвайки се към основния отряд, който се намира в Рила планина се установява да пренощува в кюстендилското село Еремия. На 25 юни 1944 г. четата е разкрита от Серафим Цинцов, войник от селото. Партизаните са обкръжени от многобройна и превъзхождаща ги по численост и въоръжение войска и жандармерия. В битката загиват 16 партизани, между които и Любен Шилегарски.
Източници
„За свободата“, Софийски областен комитет на РМС, София, 1945 г.
Момчилов, Георги, „Заплакала е Рила планина“, издателство „Народна младеж“, София, 1971 г.
Кашукеев, Георги, „Немирна Разметаница“, издателство „Народна младеж“, София, 1986 г.
Георгиев, Славчо, „Другари на орлите“, издателство „Народна младеж“, София, 1964 г.
Аврамов, Моис, „Рилски партизани“, издателство на Отечесвения Фронт, 1970 г.
Автобиографични сведения за Любен Шилегарски, налични в регистрите на с. Баланово, община гр. Дупница
