Любен Петров Диманов е български художник – график, живописец и илюстратор.

Любен Диманов е роден на 19 април 1933 г. в Кнежа. През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.

Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксембург, Копенхаген, Виена и други.

През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.

Почива на 1 септември 2023 г. в дома си във Франция. До последно рисува.

Диманов илюстрира и оформя множество книги, за които казва, че са му отворили „пътя към Запада“.^[1] Сред тях са:

• Аполинер – „Алкохоли“
• Данте Алигиери – „Божествена комедия“ (1979),
• Марк Аврелий – „Мисли за самия мен“,
• Овидий – „Метаморфози“,
• Селма Лагерльоф – „Сага за Йоста Берлинг“
• Стефан Маларме – „Митология“,
• Уилям Шекспир – „Сонети“,
• Шарл Бодлер – „Цветя на злото“,

Диманов има прояви и в монументалните изкуства:

• Стенописно пано, секо в Градски народен съвет Плевен (1964),
• „Науката през вековете“, стенопис, секо (1974) в Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, в съавторство с Тодор Панайотов, архитект Мария Милева.

Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които:

• 1960 – сребърен медал за графика на Първата младежка изложба,
• 1964 – награда на СБХ за рисунки и серия графики.
• 1965 – награда за графична техника на СБХ,
• 1966, 1967, 1969, 1971 – награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби,^[2]
• 1974 – втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва,
• 1986 – награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
• 1989 – награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.^[1]

Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.^[3]

• Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
• „Изкуството – безкрайна авантюра“^{[неработеща препратка]}, интервю с Любен Диманов, в-к „Култура“, брой 41, 25 ноември 2005

Нормативен контрол BNF GND ISNI LCCN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“