PROFILPELAJAR.COM

Лука Доросиев
	Лука Доросиев
български учител, писател и историк
Роден	30 март 1865 г. Копривщица, Османска империя
Починал	20 октомври 1932 г. (67 г.) София, Царство България
Награди	„За военна заслуга“
Научна дейност
Работил в	Средно училище „Любен Каравелов“
Семейство
Братя/сестри	Тодор Доросиев

Лука Иванов Доросиев е копривщенски дарител, учител, просветен деец и книжовник.

Роден в сравнително заможното семейство на Иван Доросиев и Кунка Моравенова в Копривщица. Бащата рано почива и грижите за шестте му братя и сестри се падат на майка му и него. За начално образование се изучава в родния си град. Завършва VI клас в Пловдивската гимназия през 1884 г., но поради бедност не успява да продължи образованието си по-нагоре и по тази причина с много упорит труд се самообразова. През учебната 1884 – 1885 г. е назначен е за учител в град Панагюрище. След това е директор на копривщенското училище, а през 1889 г. публикува стихосбирката си „Средногорски стихове“.^[1]

Като интелигентен човек пише статии по педагогически въпроси и така също привлича внимание. От самото начало на 1894 г. е назначен за чиновник в Министерството на народното просвещение. Упоритият му труд го издига постепенно в йерархията и Лука Доросиев достига до поста началник на отделение на министерството за основните училища в България. На тази си длъжност прави много предложения за преобразования и подобряване на образованието.^[1]

През февруари 1907 г. напуска тази длъжност и по собствено желание преминава на служение в Българската екзархия в Цариград като главен инспектор на училищата в Македония. Във времето от 1909 до 22 март 1911 г. е началник на Църковно-административния отдел при Екзархията. За съжаление поради не доброто си здраве отива да живее за две години в Швейцария. От 1 май 1917 до 31 януари 1921 г. работи като чиновник в цензурната секция при Щаба на Българската армия. За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За военна заслуга“ V^-та степен.^[2] По-късно през 1924 – 1926 г. се отдава на активна обществено-просветна дейност.^[1]

Изследователска дейност

Тъй като изследванията на преселенията на българите в периода 1878 – 1913 г. са изцяло частно дело на жителите на отделните селища или дори само на отделни семейства, това през 1914 г. проучване е организирано от българското правителство и е добре отразено от администрацията на Царство България. В студия посветена на малоазийските българи, изпреварваща времето си с несъмнени научни достойнства, извършва собствено проучване на официални документи, като по този начин представя най-пълния и стойностен труд, посветен на малоазийските българи. Така като автор, Доросиев разчита и на сведенията на брат си Тодор Доросиев, който за кратко време учителства в българското малоазийско селище Коджабунар, както и на сведенията на другите двама свои братя Яким и Бобе Доросиеви, които също пребивават години наред в Северозападна Мала Азия, където работят по делата на абаджийския си занаят. Така през 1922 г., със сведенията, които получава от братята си се заема да попълни празнините в тях с данни от различни официални документи, предимно от архивите на Министерството на външните работи и изповеданията.^[3]

Дарителска дейност

На 4 септември 1932 г. Лука Доросиев прави завещание, според което дарява цялото си състояние за благотворителни цели. С образуваният за „вечни времена“ фонд се отпускат стипендии на студенти по философия, педагогика и славянска филология. Отделно дарява значителни средства за училището „Любен Каравелов“, църквата „Св. Николай“ и читалището в града Копривщица.^[1]

В изпълнение на завещанието му от 1932 г. при Министерството на народното просвещение се учредяват три фонда на негово име. Според волята на дарителя през 1935 г. с остатъка (в размер от 60 000 лв.) от разпределените за различни благотворителни дейности средства от наследството му се създава и фонд „Лука Ив. Доросиев“ при Безплатната ученическа трапезария „Велика Ив. Личева“ в Копривщица, който да се управлява от МНП. Лихвите от фонда, изпращани редовно на настоятелството на трапезарията от МНП, са между 3 500 – 4 000 лв. годишно. Фондът за трапезарията на Л. Доросиев, както и другите, учредени според неговото завещание фондове, се закриват и средствата от тях се вливат в държавния бюджет през 1948 г.^[4]

Библиография

Сапунджиев, Е. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. София, Изд. „20 априлъ 1876 г.“. 1926 г., Доросиев, Л. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“., Том 1, с. 274 – 420.
Доросиев, Л. Неофит Рилски – патриарх на българските книжовници и педагози. София. Издава Министерството на Народното п-ние 1932 г.^[5]
Доросиев, Л. Вестник „Морски сговор“, Статия. „Борис“ – параходът спасител. 1 ноември 1937, бр. 9 183 – 186 с.^[6]
Доросиев, Л. Докладъ до господина министра на Народното просвещение за състоянието на учебното дело въ първоначалните училища презъ 1903 – 1904 учебна година. София, 1905 г.
Доросиев, Л. Нашите класически, средни и специални училища преди освобождението. София, 1925 г.
Доросиев, Л. Неофит Рилски – патриарх на българските книжовници и педагози. София, 1931 г.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Daritelite.bg. Лука Иванов Доросиев. Посетен на 29 януари 2022
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 27
↑ Шиваров, Стоян. Българите в Мала Азия 1800 – 1914. Идентичност, демографски аспекти, миграция. София, СУ „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Катедра „История на България“, 2018. с. 10 – 11.
↑ Мухова, Светлана. Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“ // gramada.org, 3 юли 2020. Посетен на 22 август 2022.
↑ Knigite.eu. Неофит Рилски – патриарх на българските книжовници и педагози. Посетен на 29 януари 2022
↑ Catalog.libvar.bg. Доросиев, Лука. Посетен на 29 януари 2022