Лина Вертмюлер Lina Wertmüller |
|
Лина Вертмюлер (2011) |
|
Родена | Arcangela Felice Assunta Wertmüller von Elgg Spañol von Braueich
|
---|
Починала |
|
---|
|
Националност | Италия |
---|
Учила в | Национална академия за драматично изкуство „Силвио Д'Амико“ |
---|
|
Активност | 1963- |
---|
Значими филми | „Седемте хубавици“ (1975) |
---|
|
Съпруг | Енрико Йоб |
---|
|
Уебсайт | www.linawertmuller.com |
---|
Лина Вертмюлер в Общомедия |
Лина Вертмюлер е италианска режисьорка и сценаристка от швейцарски произход. [1]
Биография и творчество
Лина Вертмюлер е родена на 14 август 1928 г. в Рим в аристократично швейцарско семейство.
През 1951 г. завършва Римската театрална академия под ръководството на Пиетро Шаров, работи като асистент-режисьор в музикални и драматични театри. След среща с Федерико Фелини става помощник-режисьор във филмите му „Сладък живот“ и „8½“.
През 1963 г. тя заснема първия си пълнометражен филм „Базилиски“. През този период тя се среща с актьора Джанкарло Джанини, който по-късно играе в най-добрите и ленти. След това Вертмюлер прави филма „Този път нека говорим за мъжете“ (1965), комедията „Рита отегчението“ (1966).
Тя се омъжва за Енрико Йова, който става художник в нейните филми.
През 1972 г. комедията „Insulted Mimi Metallurgist“ е номинирана за награда на филмовия фестивал в Кан. В този и нейните следващи филми, изиграни от Джанкарло Джанини, печели международна слава.
През 1976 г. филмът ѝ „Седем красавици“ е номиниран за Оскар за най-добра режисура, с което Вертмюлер става първата жена номиниран за тази награда, както и за Оскар за най-добър оригинален сценарий. [1]
Лина Вертмюлер действа като театрален драматург и съавтор на други режисьори, също е режисьор на операта „Кармен“ в театър „Сан Карло“ в Неапол.
Филмография
Режисьор
година
|
филм
|
оригинално заглавие
|
бележки
|
1963
|
|
I basilischi!
|
|
1965
|
|
Questa volta parliamo di uomini
|
|
1966
|
|
Rita la zanzara
|
|
1968
|
|
Non stuzzicate la zanzara
|
|
1968
|
|
Il mio corpo per un poker
|
|
1972
|
|
Mimì metallurgico ferito nell'onore
|
|
1973
|
|
Film d'amore e d'anarchia, ovvero: stamattina alle 10, in via dei Fiori, nella nota casa di tolleranza...
|
|
1974
|
|
Tutto a posto e niente in ordine
|
|
1974
|
|
Travolti da un insolito destino nell'azzurro mare d'agosto
|
|
1975
|
Седем хубавици
|
Pasqualino Settebellezze
|
номинация – Оскар за най-добра режисура номинация - Оскар за най-добър оригинален сценарий
|
1978
|
|
La fine del mondo nel nostro solito letto in una notte piena di pioggia
|
|
1978
|
|
Fatto di sangue fra due uomini per causa di una vedova – si sospettano moventi politici
|
|
1983
|
|
Scherzo del destino in agguato dietro l'angolo come un brigante da strada
|
|
1984
|
|
Sotto... sotto... strapazzato da anomala passione
|
|
1985
|
|
Un complicato intrigo di donne, vicoli e delitti
|
|
1986
|
|
Notte d'estate con profilo greco, occhi a mandorla e odore di basilico
|
|
1989
|
|
In una notte di chiaro di luna
|
|
1990
|
|
Sabato, domenica e lunedì
|
|
1992
|
|
Io speriamo che me la cavo
|
|
1996
|
|
Metalmeccanico e parrucchiera in un turbine di sesso e di politica
|
|
1996
|
|
Ninfa plebea
|
|
1999
|
|
Ferdinando e Carolina
|
|
2004
|
|
Peperoni ripieni e pesci in faccia
|
|
Библиография
- Essere o avere. Ma per essere devo avere la testa di Alvise su un piatto d'argento, Milano, Rizzoli, 1981.
- Iris e lo sceicco, ovvero Sceicchi e femministe, ovvero Storia d'evasione e d'oriente, con illustrazioni di Milo Manara, Torino, Nuova Eri, 1988. ISBN 88-397-0537-6
- Avrei voluto uno zio esibizionista, Milano, Mondadori, 1990. ISBN 88-04-33566-1
- Alì Baba e il destino giocatore spericolato e spesso baro, Napoli, Guida, 1992. ISBN 88-7188-026-9
- Arcangela Felice Assunta Job Wertmüller von Elgg Espanol von Brauchich cioè Lina Wertmüller, Milano, Frassinelli, 2006. ISBN 88-7684-786-3 (автобиография)
- Tutto a posto e niente in ordine, Lina Wertmüller, Mondadori, 2012. ISBN 9788804623038 (биография)
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|