Участващи страни (със синьо са страните, които участват за първи път)
Десетите летни олимпийски игри се провеждат в Лос Анджелис, САЩ от 30 юли до 14 август, 1932 г. Лос Анджелис е единственият кандидат за домакин на игрите, като преди това не е одобрен през 1924 и 1928.
Игрите се провеждат по време на Голямата депресия, което води до много малък брой участващи страни и спортисти, поради невъзможността да платят билетите си до САЩ. Президентът на САЩ – Хърбърт Хувър не присъства нито веднъж на олимпиадата, което го прави първият държавен глава неуважил олимпийските игри.
Парите похарчени за организиране на олимпиадата надхвърлят 1 000 000 щатски долара, което е рекорд по това време.
За пръв път от 1896 игрите продължават само 2 седмици.
Факти и рекорди
За пръв път е построено олимпийско село. В него са настанени всички участващи мъже. Жените са подслонени в хотел.
В хокеят на трева участват само 3 страни – Индия, САЩ и Япония. Домакините губят от Индия с 1 – 24 и от Япония с 2 – 9. Шампион за пореден път е Индия.
Полякинята Станислава Валасиевич печели златния медал в бягането на 100 метра. След смъртта ѝ през 1980 е установено, че тя всъщност е била интерсексуална и е нямала право да участва.
Финландецът Пааво Нурми не може да участва, поради факта, че е професионалист.
Еди Толън печели състезанията на 100 и 200 метра бягане при мъжете.
Японецът Такеичи Ниши донася единственият и до днес златен медал за Япония в конния спорт. Той умира през 1945 в Битката за Иво Джима.
Само 24-ма бразилски спортиста от общо 60 завършват олимпиадата. Бразилия е в много влошено икономическо състояние по време на голямата депресия и единствения начин да изпратят спортистите си в Лос Анджелис е да ги натоварят на кораб, превозващ 25 тона кафе.
За пръв път е въведено изпълнението на национален химн в чест на победителите[1].
